— Сигурна ли си?
— Да, напълно. И ще ти бъда благодарна, Лаклан, ако напуснеш стаята ми и повече не стъпваш в нея. А просто за да предотвратя евентуално погрешно тълкуване на погледи, позволи ми още сега да те уверя, че вече никога няма да си добре дошъл тук — не, че някога си бил.
— А ако настоявам? — В изражението му се четеше упорство.
— Да идваш тук? — възкликна тя.
— Да се оженя за теб.
— А защо, при положение че не искаш да се ожениш за мен? — смая се тя.
Отначало той не отговори, само я гледаше с широко отворени очи, но след миг изръмжа и ядосано прокара пръсти през косата си.
— Не знам какво точно искам в момента. — После я прикова със зелените си очи, изпълнени с чувство, което тя все още не разбираше, и добави: — Обикновено обаче отговарям на предизвикателството.
— Недей… — сподавено прошепна тя, но той веднага я прекъсна.
— Ще се видим по-късно, скъпа.
Кимбърли толкова се беше ядосала от подтекста на предишната му забележка, че той вече беше успял да си излезе, преди тя да може да извика:
— И повече не ме наричай така!
Едва след малко разбра, че е сама, и скочи да затвори вратата. Отсега нататък вратата щеше да стои заключена, докато тя беше вътре. Колко нахален беше този шотландец! Как можа да й каже, че тя го е предизвикала да промени решението си! Кимбърли презрително изсумтя.
Осемнадесета глава
Светските мероприятия продължиха с още няколко събирания в Лондон, включително и едно посещение на театър. На Кимбърли това всъщност и хареса, тъй като й позволи да се откъсне от собствените си тревоги и за известно време да се потопи в проблемите на героите.
През последната им вечер в Лондон имаше бал, където тя успя да продължи запознанството си с лорд Кент и Хауард Канстън — и двамата я осведомиха, че са поканени в Шеринг Крос. И двамата изглеждаха въодушевени — очевидно се считаше за нещо много престижно човек да бъде поканен в дома на херцог Ротстън. На този бал присъстваха и още няколко предизвикващи интерес млади мъже, един от които така се напи, че още на дансинга направи на Кимбърли предложение за женитба. Тя, разбира се, не го прие сериозно, но беше поласкана. Първото й предложение всъщност не й беше първото, но тя не броеше другите две, защото първата й венчавка бе уговорена от баща й, когато е била бебе, а Лаклан беше казал, че ще се ожени за нея, което не беше истинско предложение. Все пак тя предполагаше, че не се различава много от такова — като изключеше това, че не го беше чула да казва, че иска да се ожени за нея. Колкото до Лаклан, беше невъзможно да го избягва съвсем, макар че полагаше много усилия в това отношение. На вечерите, официални и по определено време, го виждаше по необходимост. Освен това той присъстваше на всички събирания, на които ходеше и тя, но сега вече Кимбърли знаеше причината. Лаклан също беше пристигнал в Шеринг Крос със задачата да си намери съпруга и всички го знаеха.
Жалко, че копнежът му по херцогинята му пречеше да постигне целта си, както беше жалко и че Кимбърли научи за това още в самото начало. Иначе тя щеше да се държи много по-дружелюбно с него и нямаше да обърне внимание на това, че баща й не понася шотландците. Заради Лаклан си струваше да се изправи срещу гнева на баща си. А и той като че ли наистина проявяваше някакъв интерес към нея. Иначе нямаше да я целува вече няколко пъти, както и нямаше да я люби.
За нещастие обаче тя беше напълно наясно към кого са насочени симпатиите му. А дори и Лаклан да се вразумеше и да се откажеше от Меган, дори и да се опиташе да си намери подходяща и любяща съпруга, а той очевидно имаше нужда от такава жена по финансови причини, тази съпруга нямаше да бъде жената на неговите мечти. Той винаги щеше да си бленува по Меган и Кимбърли единствено можеше да съжалява бъдещата му жена заради това.
В Шеринг Крос бяха пристигнали най-различни гости, без да се броят ежедневните посетители. И Джон Кент, и Хауард Канстън вече бяха тук. Сред новодошлите имаше и три госпожици, които, подобно на Кимбърли, бяха тръгнали да си търсят съпрузи този сезон и бяха поканени на продължително гостуване или от херцогинята, или от бабата на Лаклан Маргарет.
Кимбърли веднага изпита неприязън към тях. И трите бяха по-млади от нея, а по нейно мнение и по-хубави. А ако две от тях не си бяха довели красивите неженени братя да ги съпровождат, тя направо можеше да си грабне багажа и да се върне в Нортъмбърланд, защото със сигурност нямаше изгледи да привлече вниманието на господата, при положение че наоколо имаше такива красавици.
Лейди Моника Елгар беше руса, при това много светлоруса и синеока. Освен това беше много дребничка и притежаваше живо чувство за хумор, което караше всички да се смеят, особено господата. Ето защо тя успя изцяло да привлече вниманието на Джон Кент още от мига, в който той я зърна.