Кимбърли беше доволна, че Хауард все още проявява нескрит интерес към нея независимо от пристигането на „трите грации“. Джон Кент обаче вече не фигурираше в списъка й на потенциални ухажори.
Що се отнася до усилията на Лаклан да си намери жена, той не полагаше никакви усилия. Почти не беше забелязал Идит, макар че тя се беше постарала да го впечатли с дългите си клепки, и въпреки че наистина отдели малко внимание на Джейн, то не надминаваше границите на учтивостта.
Кимбърли често се чудеше дали не се чувства потресен от това, което, без да иска, му беше съобщила на последния бал, който бяха посетили в Лондон. Беше го засякла до масата със закуските и беше забелязала, че втренчено наблюдава как Меган и Девлин танцуват. В гърдите й се надигна недоволството, че той все още чезне по нея и несъмнено винаги ще е така. Ако не беше така, тя може би щеше да си позволи да се влюби в него.
— Да не би наистина да си мислиш, че тя ще напусне съпруг, който я обожава, както и малкото си бебе? — попита тя, когато недоволството й взе връх.
— Какво? — почти изкрещя той и рязко се обърна към нея.
— Не знаеше ли, че имат момченце? — учуди се тя.
— Не. Откъде да знам? Никога не съм я виждал с дете.
— В такъв случай съжалявам, че го научаваш от мен. — После добави по-нежно, защото вече съжаляваше за причината, поради която му го беше казала: — Цяла Англия го научи, Лаклан. Писаха го по всички вестници и за известно време всички само за това говореха. Мислех, че баба ти вероятно ти го е споменала, но не ти е направило впечатление.
— Да не ми направи впечатление, че не са само двамата, а цяло семейство, по дяволите?
Беше се засмял, но смехът му не беше искрен, а после си бе тръгнал. Кимбърли се разтревожи, защото погледът, който й беше хвърлил, преди да изчезне, показваше или че страшно го е обидила с последната си забележка, или пък че я намира за жалка, че му е изтъкнала нещо, което той смята за маловажно. Искаше й се да разбере кое от двете всъщност е.
Деветнадесета глава
— Казвам ти, че не ме интересува! Искам шотландеца, майко. Писна ми да слушам ти какво искаш!
Джейн Карлайл започна тирадата си в момента, когато Кимбърли тъкмо влизаше в трапезарията за закуска. И наистина си беше тирада. Можеха да я чуят чак от конюшните. Всички в стаята, поне петнадесетина от гостите, включително и шотландецът, бяха смаяни от това безпрецедентно избухване на госпожицата, която до този момент беше създавала впечатление на съвършена.
Последва покашляне, после още едно, чу се хихикане и накрая всички се смълчаха. В настъпилата тишина някой с шотландски акцент проточи:
— Според мен шотландецът също има какво да е по този въпрос.
Сега вече всички на масата се разприказваха в усилието си да се преструват, че нищо не се е случило. Джейн, която стоеше с майка си до бюфета, дето бяха поставени закуските, объркано хвърли поглед към масата, сякаш не съзнаваше напълно какво е направила. Майка й обаче го съзнаваше, и още как. Цялата пламнала, дамата грабна дъщеря си за ръката и я измъкна от стаята. Кимбърли едва успя да се отдръпне, когато профучаха покрай нея.
— Но аз си мислех, че е много кротка. Майка й го каза — както винаги високо се обади малката скандалджийка Идит, щом те излязоха.
Точно в този момент Кимбърли срещна погледа на Лаклан и едва не се разсмя на глас, когато той завъртя очи към тавана. За щастие успя да сподави смеха си, за да не се изложи. Невъзможно й беше обаче да се въздържи и да не се усмихне за миг, а нахалникът й намигна.
Кимбърли се запъти към бюфета, което беше станало нещо обичайно, тъй като къщата се пълнеше с много гости, и докато минаваше покрай брата на Джейн, го чу да казва на Кристофър нещо, което не беше предназначено за нейните уши:
— Голяма кучка е. Баща ми винаги казваше същото и за майка ми. Направо е ужас да се живее с тях двете през последните години.
За да му отдадем заслуженото, трябва да изтъкнем, че на брата на Моника му стана неудобно, че му поверяват такава информация. Кимбърли зацъка с език наум и зачеркна в съзнанието си името на Хектор Карлайл. Да разправя такива работи за собственото си семейство!
След като го беше чула обаче, й стана жал за Джейн. На човек може и да не му прави впечатление, че жена му е малко тъпа, дори може да го предпочита, за да е сигурен, че е по-интелигентен. Повечето мъже обаче не искат жена с необуздан нрав, която може да ги посрами в обществото.