— Да бе, точно така, Раналд. Освен това време е и да подундуркаме и наследника на Макгрегър.
— И къде в околността да си намеря богата жена? — попита Лаклан, на когото този вариант изобщо не му беше по вкуса.
— В околността няма да откриеш жена, която вече да не е ангажирана, но на юг…
— В низините също не изобилства от богати наследнички — намеси се Лаклан.
— Да, но в Англия ги има, а Англия е само на няколко дни езда, а не през някакъв си океан.
Лаклан вътрешно се гневеше, че не се отказват от идеята толкова бързо, колкото се беше отказал.
— Съпруга англичанка? — изсумтя той.
— Дядо ти Ангъс не намираше нищо лошо в това — побърза да му напомни Раналд.
— Дядо Ангъс беше влюбен — отвърна Лаклан. — При подобни обстоятелства трябва да се направи изключение.
— Хайде сега, нямаше ли и ти да направиш същото, ако хубавата Меган те беше харесала? — изтъкна Гилян. — Доколкото си спомням, тя също беше англичанка до мозъка на костите си.
Лаклан се изчерви, защото това си беше самата истина. Той беше направил предложение за женитба на Меган само няколко минути, след като се бяха запознали, беше я метнал на коня си, за да й даде повече време да преосмисли отговора си, след като тя му беше отказала веднага. И можеше и да успее да й промени мнението, ако годеникът й не се беше втурнал да я преследва толкова бързо. Тя обаче наистина беше изключение. Вероятно никога нямаше да успее да намери по-хубаво момиче от нея.
Боже, та те говореха за съпруга, за жена, за която щеше да е вързан за цял живот. Разбира се, от господаря се очакваше да направи известни отстъпки в полза на клана, ако станеше нужда, но според него това беше прекалено. Особено при положение, че той винаги си беше мислил, че ще се ожени за жена, която му е по вкуса, а не по вкуса на клана.
— Да не би да очаквате, че ще се оженя за първата срещната богата наследничка? — изрази явно недоволството си той.
— Не, не, разбира се — увери го Гилян. — Ти си мислиш за шотландките и колко малко от тях са богати. Настрой се за англичанка и ще видиш колко са много. При положение че имаш такъв богат избор, защо да не си намериш някоя, в която да се влюбиш?
Лаклан отново се замисли за Меган. Дали се беше оженила за годеника си англичанин? Не всички, които забягваха с любимите си до Гретна Грийн, за да се оженят, всъщност се решаваха на тази крачка. На някои им идваше акълът навреме. Цяла година беше изминала оттогава обаче. Ако не се беше омъжила за човека, с когото беше дошла в Шотландия, досега сигурно се бе омъжила за друг. Ами ако пък не беше? Ами ако все още беше свободна? Само заради това си струваше да отиде в Англия и да провери.
— Не вземате под внимание факта, че аз самият не съм цвете за мирисане — наложи му се обаче да им напомни.
Раналд го прие с презрение.
— По-хубав от тебе няма и да намерят. Ще накараш повече девойчета да завъздишат по тебе, отколкото си представяш.
Вярно беше, че Лаклан си беше хубав. Косата му беше тъмна, с червени отблясъци при определена светлина. Очите му бяха светлозелени и в повечето случаи засмени. А и чертите му, общо взето, бяха необикновени — много девойчета въздишаха по него.
— Мисля, че говореше за едрия си ръст, Раналд — колебливо поясни Гилян. — Малко е стряскащ, за някоя дребничка девойка.
Изключително високият ръст и мускулестото тяло, които беше наследил от баща си, винаги щяха да си останат неудобна тема за Лаклан.
— Исках да кажа, че нямам нито грош — за това говорех — гневно каза той.
Братовчедите му изсумтяха, а Гилян изрази мнението и на двамата със силно недоволен тон:
— Ти си главатар на клана Макгрегър. Това е единственото, което ти е необходимо, за да те вземе всяко момиче.
Сега вече Лаклан въздъхна. Беше се захванал с грабежите по съвета на своя клан и не беше успял. Нямаше да бърза да се жени, само защото на тях това им се струваше добра идея. Струваше си обаче да си помисли и дори да опита, защото му беше писнало да се тревожи за всичко.
— Много добре, но не възнамерявам да ходя в Англия без помощник, който да ми съдейства да го направя както трябва и да го направи бързо, ако изобщо може да стане. Ще пиша на баба Маргарет и ще я помоля да ми помогне в избора. Но ако трябва постоянно да се съобразявам с тази англичанка, няма да е зле вие двамата да дойдете с мен и да понесете вашия дял от страданието. Казвам ви го като Макгрегър.
С други думи, това беше заповед, на която не можеха да не се подчинят.
Втора глава
— Ще заминеш още тази седмица, момичето ми — каза Сесил Ричардс, граф Амбъро, на единственото си дете с тон, който не търпеше възражение. — Техни височества те очакват в Шеринг Крос и ще те посрещнат с големи почести. Помни ми думите, няма да имаш никакъв проблем да си намериш съпруг в това отбрано общество.