— Хм, не знам, още не ме е целувал. Сигурно трябва да разбера. Предполагам обаче, като се имат предвид годините, през които се е упражнявал, че сигурно много го бива.
— В такъв случай, позволи ми да ти опресня паметта, за да можеш да направиш по-добро сравнение…
— Да не си посмял! — изсъска тя. — Да не си полудял? Тук не сме сами.
Той се усмихна широко, доволен, че я е предизвикал.
— О, колко жалко! Все ще мога да изчакам, докато останем сами.
— Избий си от главата всички идеи да ме целуваш, Лаклан Макгрегър — възмути се тя. — Няма да го позволя, а освен това защо пък ще искаш да го правиш?
— Защо да целувам красива жена ли? — Той се усмихна. — Не ти ли казах колко обичам да го правя?
Мина й през ума, че може би само я закача. Щеше да го разбере много по-рано, ако беше свикнала да я закачат, но нещата не стояха така. Тя беше свита и затова хората не си позволяваха такива волности с нея. Лаклан обаче нямаше подобни задръжки. Това, че тя нямаше вид на жена, която обича да я закачат, изобщо не го възпираше. А на нея й се искаше ла може да разбере кога точно всъщност за почва да я закача и колко от това, което току-що й беше казал, е искрено.
— Да, наистина ми каза. — Тя го погледна кисело. — И съм сигурна, че напоследък си доста зает да правиш точно това, като се има предвид колко красиви жени има наоколо. А това ме кара да се питам дали именно заради това Джейн избухна тази сутрин. Дали фактът, че толкова те иска, не се дължи на няколко целувки, с които си й завъртял главата?
— Джейн — примерът за дама? — Той изсумтя. — Не вярвам на жена, която е самото съвършенство, и то с право, защото стана ясно, че дамата има един голям недостатък.
— И аз съм избухлива — напомни му тя, като се опитваше да сподави облекчението си, че той изобщо не се е заинтересувал от Джейн. — Това обаче не ти попречи да…
— Ти имаш характер и кураж, скъпа. Разликата е огромна, ако не си я забелязала.
Разбира се, тя отново се изчерви. Той определено й отправяше прекалено много комплименти напоследък. Защо ли? Да не би да искаше да заглади вината си? Няколко комплимента едва ли си струваха добродетелта й, а тя тепърва щеше да се изправи пред последствията нали щеше да бъде принудена да признае на човека, за когото реши да се омъжи, че не е девствена. Мъжете обаче често не проявяваха никаква логика в мисленето си и той може би предполагаше, че по този начин ще остане с чиста съвест.
— Ами… Джейн не беше единствената красива жена наоколо напоследък — изтъкна тя. — Ето защо предполагам, че не си си губил времето. Лейди Идит…
— Няма достатъчно акъл, за да разбере кога прекалява с дрънкането — бързо я прекъсна той. — Тя ще докара мъжа си до алкохолизъм само за няколко дни с непрекъснатото си кудкудякане.
Кимбърли почти кимна, тъй като и тя беше на същото мнение. Измъчваха я обаче противоречиви чувства. Дразнеше се, че той парира всичко, което му казва, и се радваше, че двете жени, за които беше толкова сигурна, че той ще ухажва, изобщо не го бяха заинтересували.
Той обаче сигурно нямаше да каже нищо срещу Моника Елгар. Дори и Кимбърли започна да я харесва, толкова добра беше. Освен това твърдо беше решила да накара Лаклан да си признае, че целува друга. Нямаше да и хареса да го чуе, но беше сигурна, че но този начин ще престане да си мисли толкова много за него.
— А лейди Моника? — попита накрая тя.
— Ако не си забелязала, Кимбър — въздъхна той, — тя няма и метър и петдесет. Всеки път, когато застана до нея, ме обзема желанието да я гушна като детенце.
— В такъв случай коя целуваш? — попита тя, стигнала до предела на търпението си.
— Получава се, че никоя, скъпа.
— И защо? — премигна тя.
— Може би изчаквам да ти дойде акълът и да ме приемеш.
Сърцето и подскочи. Не по-бавно от него отреагира и бурният й нрав. Отново я закачаше, но този път тя не оцени хумора му по достойнство. Той очевидно нямаше намерение да й каже е кого се забавлява, докато продължава да си чезне по херцогинята.
Тя отпи от шоколада, после го остави и си сложи ръкавиците.
— Е, ако това е истина, Лаклан — усмихна се тя сковано. — Ще има много да чакаш.
Той обаче не възприе думите й като обида, а се засмя.
— Знаеш ли, че когато се разгневиш, скъпа, очите ти просветват със зелени пламъчета? Много е изкусително.
— Изкусително ли?
— Все още си много невинна — въздъхна той. — Бягай сега, девойче, защото веднага ще те разцелувам и не ме интересува кой ни гледа.
Тя не разбра какво искаше да каже, защото не й беше обяснил по какъв начин го изкушава. Сигурно искаше да каже, че го изкушава да я напляска. Последното обаче й беше съвсем ясно. Ето защо макар че тичането с кънки по снега беше опасно, тя бързо успя да стигне до леда.