И все пак не можеше да отрече, че го е яд. Отгоре на всичко, ядът не му минаваше, независимо че стараеше да не му обръща внимание. Най-вероятната причина беше отказът на девойчето да се омъжи за него. Самочувствието му сигурно много беше пострадало от това. Първо Меган не го приемаше на сериозно, а после Кимбърли, след като ясно му беше показала, че го иска, изведнъж започна да не го иска за постоянно. Кога ли беше изпитвал толкова затруднения с жените? Никога. Сигурно именно заради това му беше толкова трудно да се справи с проблема.
Наистина беше жалко, че се беше отказал да преследва Меган, след като бе съблазнил Кимбърли, а не преди това. Ако можеше да реши въпроса по-различно, ако не си беше въобразявал, че иска Меган, сега сигурно нямаше да има проблеми. Той обаче си мислеше, че Кимбърли е временно развлечение. Просто развлечение.
Обаче тя беше жената, за която не преставаше да си мисли преди и след онази прекрасна нощ, която бяха прекарали заедно. Ето защо не беше изненадан, че в момента, в който най-после беше решил сериозно да подходи към намирането на жена, той се сети за нея. Сега обаче беше прекалено късно. Беше изгорил всичките си мостове. Тя му го беше казала съвсем ясно — не го искаше.
От друга страна, това не можеше да е пречка за него — той винаги преследваше това, което истински искаше. Да, той все още я искаше. Боже, тя сякаш беше родена за неговите обятия. Беше нещо невероятно, нещо, което не беше изпитвал никога преди. Сега му се искаше непрекъснато да изпитва това чувство.
Двадесет и първа глава
— Виждаш ли ги, пиленце? Виждаш ли кончетата? — Бебето изгука. — След няколко години и ти ще си имаш кон — продължи Меган. — Не чак толкова голям, колкото тези двата, но…
— И не след няколко години — намеси се Девлин, който се приближи зад жена си и сина си. — Джъстин още няма годинка, Меган.
— Шшт, той не знае това. Освен това просто му казвам какво да очаква.
— Очарователна си, когато проявяваш липса на логика — засмя се Девлин. — Той не разбира и дума от това, което му казваш.
— Трябва да ти кажа, че синът ми е много умен, Девлин Сейнт Джеймс — надуто заяви Меган. — Разбра повече, отколкото си мислиш.
— Така да бъде, любов моя. И през ум не ми минава да ти се противопоставям, когато в очите ти святкат тези пламъчета.
Тя се нацупи и той отново се засмя.
— Време е обаче да се къпе — добави той, — затова го дай на гледачката. Горката жена те търси под дърво и камък, наложи се да ме измъкне от кабинета, за да й помогна. И защо все мъкнеш Джъстин из тези необитаеми стаи?
— Заради различната гледка от прозорците, разбира се — отвърна тя, целуна Джъстин по бузката и подаде на гледачката. — Прекалено е студено да го извеждаме толкова рано, но ми се иска поне да погледа през прозорците. А оттук се виждат конюшните и му е интересно.
— Разбира се — веднага се съгласи той и също погледна през прозореца.
Бавачката излезе с Джъстин, а Девлин сухо отбеляза:
— Доста ранобудници като че ли сме навъдили.
— Хайде, хайде — каза Меган, която много добре разбираше кого е видял до конюшните, — кога ще престанеш да се дразниш всеки път, когато видиш шотландеца?
— Когато престана да го виждам.
— Инат — усмихна се тя.
Той сви рамене, после я прегърна и я притисна към себе си.
— Между другото, след като нищо не излезе от идеята ти, ще можеш ли да намериш някоя подходяща дама за него, за да не ни се налага да го търпим тук цяла зима?
— Вече го направих. Помолих Маргарет да кани два пъти повече дами, но…
— Кога ли домът ни отново ще се върне към нормалното? — въздъхна той.
Тя се усмихна, защото „нормалното“ обикновено означаваше само по трима-четирима посетители по всяко време.
— Скоро, Дев, но както тъкмо щях да ти кажа, не съм се отказала напълно от първоначалния ни план.
— Искаш да кажеш твоя първоначален план. А аз съм бил инат — поклати глава той.
— Но аз наскоро го забелязах да я наблюдава.
— А аз забелязах как тя изобщо не му обръща внимание — парира той.
— Мисля, че само се преструва, че не му обръща внимание.
— Е, определено блестящо се справя с преструвката в такъв случай. Признай си, Меган, тя изобщо не се интересува от шотландеца. Освен това тя вече е почти омъжена и нашите задължения вече са към края си.
— Какво?!
— Ами, Джеймс ми спомена, че сериозно възнамерявал да се ожени отново.
— О, надявам се това да не стане.
— Меган…
— Не ме разбирай погрешно. Мисля, че Джеймс Травърс е чудесен мъж и би бил чудесен съпруг на всяка жена.