— Ще ми се да не чувам думичката „но“ — измърмори Девлин така, че тя да го чуе.
Тя присви очи и продължи:
— Но аз опознах Кимбърли по време на престоя й у нас и си мисля, че би била по-щастлива с някой друг.
— Защо, ако смея да попитам, когато Джеймс и тя напълно си подхождат?
— Да, прекалено си подхождат всъщност, а ти знаеш до какво би довело това, нали? — И преди той да успее да си отвори устата, каза: — Точно така, до скука.
Той се ококори.
— А позволяваш ли да предположа, че това също така би могло да доведе и до съвършена хармония и по този начин — до щастие?
— Не, не позволявам.
— Само ти си инатчийката в семейството, скъпа, знаеш много добре, че…
Той изведнъж спря и погледна през прозореца, Меган също се обърна натам и видя, че Кимбърли връща от сутрешна езда с няколко омъжени дами. Младостта и жизнеността й изпъкваха в компанията на по-възрастните жени, но за блясъка й допринасяше и новият й екип за езда: костюм от рубиненочервено кадифе, силно втален, за да изпъква върху красивата й фигура.
Меган се усмихна. Беше предупредила госпожа Кантърби още преди да започне да приготвя гардероба на Кимбърли, че иска всички нейни дрехи да са леко тесни, за да могат да подчертават извивките й. А Кимбърли изобщо не подозираше — може би дори си мислеше, че може да е малко напълняла.
Това, което беше привлякло погледа на Девлин, беше внезапната намеса на Хауард Канстън, който отпрати конярчето, за да може той лично да помогне на дамата да слезе от коня. Стар номер, но позволяваше на човека, който помага на дамата, да я опипа, при това доста стабилно. И макар че повечето господа обикновено пускаха дамата в мига, в който краката й стъпеха на земята, някои мъже не спазваха тези порядки.
Хауард определено спадаше към втората група, защото продължи да държи Кимбърли за кръста много по-дълго от обичайното. Тя му каза нещо, той завъртя глава. Жалко за него, защото придружителките на Кимбърли, особено Абагейл и Хилари, бяха отявлени клюкарки. Но може би той именно това желаеше — интересът му към Кимбърли да стане достояние на всички.
Не, вероятно не това беше привлякло вниманието на Девлин. Той гледаше шотландеца, който рязко беше прекъснал разговора, когато Кимбърли се беше появила, и не откъсваше поглед от нея. Целият настръхна, когато Хауард се приближи до нея, а после, когато виконтът протегна ръце, за да помогне на Кимбърли да слезе от коня, се присви сякаш за скок. А когато видя, че Хауард не я пуска веднага, се запъти към тях с нескрита ярост.
— О, Боже! — каза Девлин. — Дано не…
В същия момент Лаклан стигна до нищо неподозиращата двойка, юмрукът му се стовари върху слепоочието на Хауард Канстън и той рухна на земята, очевидно зашеметен, вероятно дори в безсъзнание, защото не направи никакъв опит да се изпра ви.
Девлин изръмжа и понечи да се обърне към вратата, но Меган бързо го хвана за ревера на утринния му редингот, за да не му позволи да хукне на долу побеснял.
Той я изгледа и повдигна вежди, сякаш да й каже: „Пусни ме, инак ще повлека и теб“.
— Виж, Девлин, няма никаква причина да се намесваш в тази работа — заяви тя спокойно.
— Така ли? — процеди той. — Хауард Канстън е мой гост.
— О, стига де! Чудиш се как да изриташ шотландеца и сега си мислиш, че си намерил повод. Повод обаче няма. В това недоразумение са замесени двама от твоите гости, всъщност трима, а освен това то е и много лично. Никой няма да се зарадва, че се намесваш. Освен това насиненото око изобщо няма да навреди на виконта. Всички дами ще охкат и ахкат по него, а на него това много ще му хареса.
— Изобщо не става въпрос за това…
— Може би. Но това, за което става въпрос, е, че имаш гостенин, който не се държи прилично, и още един, който си умира от ревност по тази причина, а това не би трябвало да те тревожи.
— Аха! Сега разбрах истинската причина да не искаш да се намесвам. Направо си на седмото небе, защото си мислиш, че Макгрегър изпитва ревност.
Тя му се усмихна.
— Изобщо не си го мисля. То беше демонстрирано и ти го видя. Затова защо просто не продължим да наблюдаваме отстрани, а ако се опитат да се избият един друг… е, тогава би било редно да се намесиш.
— А какво ще стане, ако дамата се опита да убие един от тях? — кисело попита Девлин.
— Какво?!
Меган се обърна към прозореца и видя как Кимбърли стоварва чадърчето си върху главата на Лаклан. И то се счупи, разбира се. Е, главата на Лаклан вероятно щеше да оцелее.
— Много лошо от нейна страна — разочарова се Меган.
— Сигурен съм, че и той се чувства по същия начин — доволно отвърна Девлин и се засмя.