— О, ще се погрижа за това. Искаш ли сега да ми помогнеш да намерим най-хубавата роза за тази цел?
Кимбърли кимна и двете тръгнаха към една леха с тъмночервени рози.
— Знаеш ли, много се радвам, че си тук — небрежно вметна Меган, докато се навеждаше да помирише един цвят. — Отдавна искам да те попитам, но напоследък не мога да те открия насаме, за това дали си взела под внимание шотландеца?
— Дали съм го взела под внимание?
— За брак.
— Не.
Отговорът последва светкавично и Меган изненадано премигна.
— Не си? Но той е толкова красив и толкова чаровен. От него би излязъл добър съпруг. А и той самият си търси жена, нали знаеш?
— Да, има много добри страни. — „Както и не по-малко лоши“ — отбеляза наум Кимбърли. — Но не става за мен.
— Разбира се, че става. Защо си мислиш така? — отхвърли възраженията й Меган.
Кимбърли можеше да каже: „Защото е влюбен в теб“, но това ненужно щеше да накара и двете да се почувстват неудобно, така че отвърна:
— Баща ми никога не би одобрил шотландец.
— Не може да бъде! — каза Меган, едновременно изненадана и смаяна.
— Но за жалост е истина — неохотно каза Кимбърли. Искаше й се тази тема да не беше повдигана. — Той храни предубеждения спрямо шотландците.
— Предполагам, че е, защото живеете много близо до границата — намръщи се Меган. — Носят се слухове за много насилие, нападения на пътници, и… Всъщност сега се сещам, че познавам няколко семейства, които изпитват същото. Независимо че военните действия днес почти са замрели, враждебността все още е присъща…
— Не и в този случай — прекъсна я Кимбърли. — В случая с баща ми се касае за личен въпрос, но той за жалост е намразил всички шотландци.
— Личен въпрос? — Меган се озадачи. — В такъв случай ти не споделяш вижданията му?
— Не. С баща ми имаме много малко допирни точки и тесногръдите му предразсъдъци не са сред тях.
— Е, хубаво е, че го научих — с облекчение въз дъхна херцогинята. — Необходимо ли е обаче той да одобри мъжа, за когото ще се омъжиш?
— Ако искам да избегна скандала.
— Да не би да искаш да кажеш, че иначе ще те лиши от наследство? — ахна Меган.
— Със сигурност, и то без да му мигне окото.
Херцогинята се намръщи.
— Доста коравосърдечно от негова страна.
— Да, така е. Но аз ти казах, че е тиранин. Непреклонен е и никога не си променя мнението.
— О, направо съм смаяна от тази новина. Просто не мога да си представя… Ами какво би станало, ако лудо се влюбиш в шотландец? Не в Макгрегър, разбира се — побърза да уточни Меган, — но в някои друг шотландец, с когото случайно се запознаеш, а той също много те хареса? Представяш ли си мига да не изпиташ щастието, което аз…
— Да, но при вас е различно.
— Така ли?
— Да. Не че изпитвам някакво особено желание да угодя на баща си — не че и той има някакво желание да угоди на мен. Не, ако нещо подобно се случи, предполагам, че бих понесла скандала.
— Чудесно. Искам да кажа, че подобен скандал няма да е нещо приятно, но не мога да си представя той да те погуби. Дори кралицата би застанала на твоя страна, като знам колко обича поданиците си шотландци. По-скоро би осъдила баща ти за прел разсъдъците и грубостта му. Той ще пострада от държането си, а не ти. Теб всеки би те…
— Съжалявал?
— О, не… — Меган се засуети.
Кимбърли се усмихна и я потупа по ръката.
— Няма нищо. Така или иначе нямам намерение се влюбвам в шотландец.
Меган отново въздъхна.
— Съвсем правилно. Но наистина не мога да разбра баща като твоя. Моят баща много ме глезеше. Не си спомням някога да ми е отказвал нещо — единственият път беше, когато пожелах да уволни Девлин. Той твърдо отказа да го напрани.
— Да го уволни ли? Откъде?
— О, това е дълга история — засмя се Меган. — Най-добре да ти я разкажа някой друг път. Трябва се връщам преди Девлин да е изпратил цяла армия слуги да ме търсят. — Тя се наведе, за да откъсне една роза, и добави: — Между другото, а ти защо си тук?
Кимбърли вътрешно изстена. Нямаше смисъл да лъже обаче. Херцогинята така или иначе беше чула клюките, нали се разнасяха цял ден. Всички вече знаеха.
— Искаше ми се да поостана сама — малко уклончиво отвърна Кимбърли, — но не успях да намеря свободна стая в имението. Трябваше направо да отида си легна, но не ми се спеше.
Меган се усмихна с разбиране, хвана Кимбърли за ръка и я поведе към вратата.
— И на мен ми се иска да направя същото понякога, но в твоя случай… трябва да разбереш, че клюките, които се носеха днес, нищо не могат да ти сторят, скъпа. Всъщност те биха ти се отразили добре. Ще покажат на останалите господа колко много си харесвана.