Не изглеждаше по-бодра, отколкото се чувстваше. Очите й се затваряха за сън, косата й беше разрошена. Именно този вид се харесваше на Лаклан, но Кимбърли не го намираше за подходящ за дама и го отхвърли като напълно неподходящ.
Успя малко се пооправи с помощта на гребен и вода, но все още много й се искаше да се върне в удобното си легло. Но от другата страна отново се зачука, после някой се заоплаква на висок глас, недоволстваше, ръмжеше и сумтеше. Вече си мислеше, че Лаклан на няколко пъти е паднал от леглото си, само че как така тропаше по стената — нали леглото му беше чак в другия край на стаята.
Въздъхна и се зачуди защо ли е тръгнала да му помага. Нямаше как обаче. Никой друг не би отишъл при него толкова рано сутрин. И къде ли бяха двамата му роднини, които бяха дошли с него? Сигурно спяха в собствените си легла, след като и те се бяха поналели. Те, а не тя, трябваше да помагат на господаря си.
Кимбърли излезе от стаята и спря като закована. Вратата на стаята на Лаклан бе широко отворена, а пред нея стоеше херцогиня Ротстън и кършеше ръце.
Кимбърли изтича до Меган и не повярва на очите си. В стаята беше херцог Ротстън и пребиваше Лаклан от бой. А Лаклан, идиотът му с идиот, не се предаваше, за да го накара да спре — ако това можеше да го спре, разбира се, в което Кимбърли не беше убедена. Херцогът определено беше побеснял, а Лаклан всеки път, след като Девлин го поваляше, се изправяше. И колко ли пъти беше ставало това?
Ако се съдеше по вида му — прекалено много. Носът му бе разкървавен, по бузите му имаше следи от юмруците на Девлин. Един удар в корема и Лаклан издаде звук, подобен на звука, който беше чула през стената. Още един в челюстта отново го повали на пода и той се удари в една масичка и се прекатури заедно с нея.
Кимбърли си представи как болката от ударите се съчетава с главоболието му и замига. Той обаче се държеше учудващо добре, като се имаше предвид в какво положение беше, и определено не се бранеше. Изглеждаше прекалено зашеметен, за да разбере какво става с него… а тя не можеше просто да стои и да наблюдава, както правеше Меган.
— Какво става, ако смея да попитам? — попита Кимбърли.
Меган се стресна, защото не я беше забелязала, после я погледна и каза:
— Знаеш ли, всъщност шотландецът вече беше започнал да ми харесва, след като престана да… но жалко, че отново прибягна до старите си похвати и се опита да краде и тук. Наистина съм много разочарована.
Кимбърли зяпна и замига.
— Да краде ли? Да не искаш да кажеш, че е откраднал нещо от Шеринг Крос?
— Не просто нещо, ами един от най-хубавите ни коне — каза Меган. И две кобили за разплод. Очевидно е, че е възнамерявал да сложи начало на собствена конеферма, за да излезе от финансовите си затруднения. А това е глупаво, като се има предвид, че единственото нещо, от което има нужда, е съпруга, която да сложи край на същите тези затруднения.
Защо Лаклан бе решил да поеме този риск, помисли си Кимбърли, после вниманието й беше привлечено от следващия удар. Лаклан се блъсна в стената до един от прозорците. Някой беше дръпнал пердетата и в стаята беше съвсем светло. Вероятно го беше направил Девлин, за да събуди Лаклан преди да го измъкне от леглото. Но… ако Лаклан беше направил само една крачка вляво, направо щеше да излети през прозореца или най-малкото жестоко да се нареже в счупените стъкла.
— Спрете! — изкрещя Кимбърли на херцога. — Не виждате ли, че той не е в състояние да се защитава — снощи беше толкова пиян, че ще са му нужни дни за да изтрезнее.
Херцогът не отговори и Меган също се намеси:
— Девлин, тя е права, престани. Не виждаш ли, че Макгрегър не се отбранява? — После се обърна към Кимбърли и прошепна: — А ти как разбра, че е пиян?
Кимбърли се изчерви, но бързо се окопити и отвърна:
— На няколко пъти ме събуди — вдигаше шум, падаше, стенеше. Готова бях да се закълна, че умира и нали вчера ми спомена, че отишъл да се напие, така че предположих…
— Да, правилно и логично заключение. Девлин, престани, чуваш ли ме? Ще го убиеш!
— Да не би… да съм пропуснал да отбележа… че именно това… е целта ми? — процеди херцогът, без спира да налага Лаклан.
— Девлин сигурно иска да разбере какво е направил Макгрегър с животните — поверително зашепна Меган на Кимбърли. — В противен случай направо ще нареди да го откарат в затвора. Може би ще успокои, ако си получи конете обратно. Но само може би. Защото като знам какви са чувствата му към Лаклан…