Това, което остави недоизречено, не беше особено обнадеждаващо.
— А той даде ли си труда да попита къде Лаклан е завел конете? — сети се да попита Кимбърли.
— Разбира се. Но шотландецът заяви, че не знае нищо.
— Но вие имате доказателства, нали?
— Ами как да ти кажа… — Меган се намръщи. — Младежът, който открил, че има кражба, един от конярите, чул шотландски акцент точно преди някой да го удари по главата. А като се има предвид, че всички знаят, че Лаклан е извършвал нападения с цел обир, опасявам се, че това е единственото доказателство, от което е имал нужда мъжът ми.
Наистина звучеше ужасно. А Кимбърли определено нямаше основания да защитава Лаклан, независимо че необяснимо защо й се искаше да направи именно това. Доказателствата обаче далеч не бяха конкретни. Само акцентът? В имението имаше и други шотландци, включително и някои прислужници. Ако херцогът и херцогинята помислеха логично, беше много по-вероятно в имението да се е промъкнал крадец, който да е извършил кражбата и вече да е изчезнал.
Разбира се, Лаклан не криеше неприязънта си към херцога, който се бе оженил за любимата му, и сигурно не би изпитал угризения да го окраде. Освен това по палтото му имаше слама, което доказваше, че е ходил в конюшня, макар че това би могло да бъде всякаква конюшня и по всяко време преди да стигне до стаята си снощи.
От това, което беше разбрала за него обаче, Кимбърли знаеше, че той не е чак такъв мерзавец, че да краде от човека, който му е предложил гостоприемството си, независимо от личните си чувства. Той можеше да е достоен за съжаление в известен смисъл, но тя беше готова да се обзаложи, че тук не става въпрос за кражба.
Освен това, дори и Лаклан да беше общоизвестен крадец, това не означаваше, че може веднага да го обвинят, особено след като той не бе имал основа ние да поема такъв риск. А като се имаше предвид в какво състояние беше вчера, като се имаше предвид, че никой не го беше видял да отвежда конете… А и състоянието му…
— Кога се предполага, че е станала кражбата? — попита Кимбърли.
— Около час преди съмване.
— Но той беше с… — въздъхна с облекчение Кимбърли и изведнъж рязко млъкна, ужасена, че почти е изрекла „с мен“. Нямаше как да си го признае, освен ако не искаше напълно да съсипе репутацията си. Трябваше да намери друг начин да докаже невинността на Лаклан, а сега, след като знаеше, че е невинен, трябваше да го направи, без да обрича себе си.
Тя бързо закашля, за да прикрие грешката си, после продължи:
— …беше в ужасно състояние, доколкото можех да го чуя от стаята си. Освен това съм сигурна, че ме събуди със стенанията си много преди изгрев слънце. Всъщност по-скоро беше полунощ, когато за пръв път го чух да тропа. Сигурни ли сте за времето?
Сега вече й отговори херцогът. Лаклан очевидно беше изпаднал в безсъзнание след последния му удар.
— Да. Моят човек каза, че проверил кое време е, преди да отиде в конюшнята, за да разбере откъде идва шумът, който го събудил. Било е точно един час преди изгрев. Сигурна ли сте, лейди Кимбърли, че човекът, когото сте чули, е бил Макгрегър? Може би е бил някой от лакеите му, който нарочно е вдигал шум, за да ни събуди и да си помислите, че това обесник?
И на този въпрос не можеше да отговори правдиво. Кимбърли обаче се ядоса, защото Лаклан лежеше на пода в безсъзнание, пребит, а беше невинен.
— Сигурна съм в едно нещо — заяви тя с укор. — Не виждам нищо по вас, ваше височество, така че мога да предположа, че шотландецът изобщо не е отвръщал на ударите ни. Мога да предположа, че не се е защитавал или защото вие сте му домакин, или защото сте херцог Ротстън, или вероятно защото е погълнал повече алкохол, отколкото може да понесе всеки друг мъж, и все още е бил прекалено пиян, за да разбере в какво го обвинявате. А в този случай, и това е много вероятно, той също така не би бил и в състояние да извърши престъплението.
— Или пък е бил толкова пиян, че е решил, че може да му се размине.
Девлин Сейнт Джеймс очевидно не искаше да се вслуша в доводите на разума. Беше си наумил, че Лаклан е виновен, и това си е.
Кимбърли обаче не възнамеряваше да се отказва. Алтернативата беше истината, която би могла да се използва в краен случай, но тя се надяваше, че няма да й се наложи да стига дотам.
— Според мен трябват още доказателства — каза тя. — Предполагам, че моите възражения не могат лекомислено да се подминат. Въпросът трябва да бъде отложен поне докато лорд Макгрегър се свести и напълно изтрезнее, така че да може с ясно съзнание да отговори на въпросите ви.
— Тя е права, Дев — намеси се Меган. — Той наистина не изглеждаше свеж, когато го събуди.