Девлин за миг се намръщи, но после кимна, макар и ядосано.
— Много добре. Изчезнаха ми три много ценни коня, а конярят е чул твоя глас в конюшнята, преди да го повалиш в безсъзнание.
— Моя глас?
— Само секунда, моля ви — намеси се Кимбърли.
— Херцогинята каза, че той просто е чул някой да говори с шотландски акцент, а това едва ли…
— Лейди Кимбърли, оценявам загрижеността ви за справедливостта — каза Лаклан. — Но бихте ли ме оставили аз да задавам въпросите?
При такава учтива молба щеше да е много грубо от нейна страна да откаже. Тя кимна, без да среща погледа му. Всъщност все още беше стъписана от собственото си поведение сутринта. Да заспи върху него, буквално върху него…
Лаклан забеляза порозовелите и страни и се досети за причината. Когато най-накрая се беше събудила в обятията му, тя беше толкова смутена, че бе избягала от стаята е няколко смутолевени извинения, които не бе чул добре. Сериозно беше решил да я последва, докато не си спомни, че на вратата му са поставени стражи. Ето защо отново беше заспал и очевидно бе спал през целия ден.
Най-после обаче му се беше предоставила възможността да си изясни този странен инцидент и той отново се обърна към херцога:
— Това, което дамата току-що каза, вярно ли е?
— Това ми каза младежът веднага щом се свести тази сутрин. Все още беше малко замаян от удара, който получил, но за мен тези доказателства са достатъчни — отвърна Девлин. — Оттогава на няколко пъти подробно го разпитваме и той вече назова човека, чийто глас е чул — теб, Макгрегър.
— Аз никога не съм виждал този човек — каза Лаклан, — но той значи ме познавал толкова добре, че разпознал гласа ми. Това ли искаш да ми кажеш?
— И той не твърди, че се познавате, Макгрегър, но те познава по физиономия. Много е трудно човек да не те забележи. Освен това те е чувал как говориш.
— Това вече е интересно — изтъкна Лаклан. — Като се има предвид, че нямам навика да разговарям с конярите, поне не с вашите англичани, защото почти не разбирам нито тях, нито диалекта им.
Кимбърли, както изглежда, беше единствената, която намери това за забавно, като се имаше предвид диалектът на самия Лаклан, и трудно успя да запази сериозния вид, който всички си бяха придали.
Лаклан обаче не бе свършил със забележките си.
— Я да видим сега за какво става дума, Сейнт Джеймс. Обвиняваш ме, че съм ударил коняря ти и съм избягал с три твои коня?
— Точно така.
— И предполагам, мислиш, че съм ги скрил наблизо, защото съм тук без тях? Или може би съм ги изпратил в Шотландия, където никой няма да ги забележи по пътя, каквито са си нищо и никакви кранти?
— Сарказмът ти е излишен — каза Девлин. — Има много начини, по които си могъл да уредиш превоза им, включително и покрита каруца.
— О, в такъв случай това е едно добре обмислено престъпление, така ли? Значи не е нещо, което съм решил току-така, на пияна глава?
— Наистина ли си бил толкова пиян, Макгрегър, или само си се преструвал?
— Ами, до вас има кръчма, където можете да получите отговор, и то подробен, сигурен съм в това. Смътно си спомням, че ме изритаха оттам по някое време през деня или пък вечерта. Не си спомням точно. Трябваше да поизтрезнея малко, преди да ме пуснат отново вътре, и влязох в конюшнята им — поне така си мисля. И в това не съм особено сигурен — сигурен съм обаче, че наистина се върнах, макар и те да не се зарадваха, че отново ме виждат.
— Разбира се, ще проверим това, макар че едва ли е от някакво значение. Все още си остава обвинението, че са те чули в конюшнята минути преди нападението на коняря.
— И с кого толкова съм разговарял, когато конярят ти ме е чул? С един от двамата ми роднини, които ме придружават? Получи се така, че никой от тях не дойде с мен, за да сподели греха ми, а той е пиенето, а не предполагаемото крадене на коне. А като си знам братовчедите, те — извинете, дами — вероятно не са били сами през нощта, имали са си хубава компания, което лесно може да се докаже, когато ги попитате. Кога тогава съм имал толкова време, че да извърша престъплението? През деня, когато всеки е можел да ме види? Или късно през нощта?
— Час преди изгрев слънце — изпръхтя Девлин. — Не се прави, че не знаеш.
Лаклан присви очи.
— Точно по това време си бях в леглото.
— Ти така казваш. Или, подобно на братовчедите си, не си бил сам и можеш да го докажеш?
По страните на Кимбърли се разля руменина и тя сведе очи към пода. Представяше си как Лаклан е впил поглед в нея — не, не можеше да го е направил. Но тя — тя можеше да признае, че е била с него през всички късни часове на нощта — и по този начин да съсипе репутацията си завинаги.