Ето защо тя не беше в особено добро настроение, когато се върнаха в Шеринг Крос, а още по-лошото беше, че не знаеше дали ще успее да намери сама пътя към къщичката — все още искаше да я разгледа. После, когато се опита да намери Меган и не успя, се изнерви още повече.
Меган се появи едва когато сервираха вечерята, и то сама. Каза, че херцогът щях да отсъства цяла вечер. Кимбърли нямаше нищо против, защото все още му беше много сърдита, че беше обвинил Лаклан и го беше пребил.
Изчака да свършат с вечерята и каза на Меган, че иска да си поговорят насаме. Но когато най-после се усамотиха в библиотеката, Меган също имаше какво да й каже:
— Конете са открити.
— Така ли? — премигна Кимбърли.
— Да, в една стара къщурка и западната част ма гората — каза Меган.
— Изумително — отвърна Кимбърли и озадачено поклати глава. Каква ирония на съдбата! — Мисля, че точно днес се натъкнах на това място. Исках да отида и да го проверя, но бях с виконт Канстън, а той имаше някакъв ангажимент, за който закъснявайте, и затова се върнахме тук. Мислех да отида да Я разгледам утре.
— Не, не, не го прави. Сега там е Девлин с десетина мъже и изчакват някой да се покаже. Още по-ядосан е отпреди, защото човекът, който ги е оставил там, ги е оставил заедно. Две кобили и жребец за разплод без никаква преграда… направо е чудо, че къщурката е все още цяла.
Кимбърли се изчерви. Това не беше тема за слуха на дами.
— При положение че негово височество е все още там, значи крадецът не се е появил. Нямаше ли обаче някакви улики, които да сочат към крадеца? — попита Кимбърли.
— Мила, знам, че си мислиш, че Лаклан е невинен… — тактично подхвана Меган.
— Не само си го мисля. Аз…
Кимбърли се поколеба. Сега беше моментът за истината, цялата истина. А тя беше почти убедена, че ако каже на Меган, информацията няма да се разчуе е, може би съвсем малко, тъй като и херцогът трябваше да бъде уведомен. Тук обаче имаше проблем.
Сейнт Джеймс, какъвто си беше надут, щеше да се почувства задължен да уведоми баща й. Въпрос на отговорност и така нататък. Също така щеше да се почувства задължен да я попита дали през нощта, която бе прекарала с Лаклан, не се е случило нещо нередно. Е, тя с чиста съвест можеше да заяви, че не се е случило нищо. Чувстваше се обаче виновна за другата нощи това можеше да проличи, И тогава… не, не можеше да го направи, особено След днешния си разговор с Уил Ейбълс.
Ето защо тя започна отново, но този път с думите:
— Може ли да те попитам нещо, Меган? Според теб силен ли е акцентът на Лаклан?
— Не, всъщност понякога почти не се забелязва. Имам лакей, който говори с толкова силен акцент, че почти не го разбирам, но езикът на Макгрегър е много лиричен.
Кимбърли кимна и вече уверено продължи:
— И аз мисля така. Но знаеш ли, че конярят ви Уил Ейбълс не е на това мнение?
— Така ли?
— Това не те ли кара да се учудваш?
— Да. Но ти откъде знаеш?
— Днес отидох да го видя — каза Кимбърли. — А знаеш ли, че Ейбълс е отказал лекар да прегледа раната му? Нищо е нямало да му струва, така че защо да отказва?
— Наистина изглежда странно — съгласи се херцогинята и се намръщи.
Кимбърли продължи:
— Той лъже за Лаклан, знам, че лъже, и това е много лесно да се докаже.
— Как?
— Ти спомена, че лакеят ти е шотландец, а тук има още шотландци, включително роднините на Лаклан. Ако ги събереш с Лаклан и всички кажат едно и също, а конярят ги изслуша всичките, но без да ги вижда, няма да може да различи Лаклан и така ще се докаже, че лъже.
— Много хитро — усмихна се Меган. — Но какво би станало, ако се спре на някой роднина на Лаклан? Това пак би уличило него, макар и непряко.
Кимбърли въздъхна.
— Права си. Роднините на Лаклан изобщо не трябва да участват. Има ли още шотландци, които да работят при теб?
— Да, познавам един, освен това има и още един, когото можем да доведем. Не работи за нас, но живее наблизо и съм сигурна, че няма да има нищо против да вземе участие.
— Чудесно!
— Какво ще кажеш да го изпробваме утре, най-късно вдругиден? Обаче трябва да ти кажа. Кимбърли, че дори Ейбълс да лъже, както казваш, той ще налучква и нищо чудно да отгатне правилно.
— Има такава вероятност — съгласи се Кимбърли. — Но ако изляза права, се доказва, че не е бил ранен, а се е преструвал, а това го прави съучастник. Надавам се, че самата ситуация така ще го стресне, че ще направи нещо глупаво.