— Какъв експеримент? — попита той.
Наложи й се да се позамисли малко, за да си спомни за какво си говореха, и се смути. Надяваше се той да не го е забелязал.
— Днес ходих при Ейбълс — каза тя. — И научих, поне за мое собствено удовлетворение, че той изобщо не те познава по гласа. Ето защо ще го накараме да те изслуша заедно с още няколко шотландци, а той ще трябва да ни каже кой от всички си ти. Няма да може да го направи, ще трябва да налучква.
За миг Лаклан не каза нищо, премисляше казаното, но след това изтъкна същото, което бе казала й Меган:
— Може и да се получи.
— Да, и това никак няма да е хубаво. — Тя въздъхна. — Ако не се получи и ако… е, ако ти изтече времето, без да са хванали крадеца, аз ще си призная къде съм прекарала нощта.
Успя да го изненада. Той се изправи, за секунда стигна до нея и близостта му я накара да потрепери.
Лаклан нежно хвана главата й в ръце и я попита:
— Наистина ли ще го направиш заради мен, скъпа?
Очите му бяха приковани в нея, принуждаваха я да сведе поглед. А допирът му, о, Боже…
— Ще трябва — прошепна тя. — Няма да имам друг избор. Не бих могла да понеса да те вкарат в затвора, след като…
Целувката му я прекъсна. Тя знаеше, че ще стане така. Можеше да го предотврати, да се отмести… Но сега — сега беше прекалено късно. Сега отново го вкусваше, усещаше напуканите му устни, мекия език, а ароматът му опияняваше сетивата й.
Отначало той движеше устни по нейните внимателно, почти колебливо, но здраво я държеше, в случай че тя реши да прекрати целувката. Тя обаче изобщо не си мислеше да го направи, изобщо. Знаеше, че трябва, но… „Трябва“ беше дума, която като че ли никога не оказваше очакваното въздействие, когато беше с Лаклан Макгрегър.
Сетивата й се пробудиха със страшна сила и тя пламна във вълнуващо очакване. Започна се от топлината на устните и, от трепета в корема, от гъделичкащото чувство в гърдите — а той дори още не я докосваше с тяло, а само с устни, само с длани по бузите.
Тя въздъхна и сложи ръце на гърдите му не за да го отблъсне, а за да го докосва, и това като че ли беше знакът, който той очакваше, защото я пое в обятията си и се притисна плътно до нея. Сега вече движенията на езика му бяха по-чувствени и проникваха дълбоко и в най-скритите кътчета. Той галеше с ръце гърба й, притискаше я към себе си, към пламналото си желание, а после я вдигна, понесе я и внимателно я сложи на леглото.
Тя знаеше какво ще направи. Някъде дълбоко в съзнанието си знаеше, че това, което не биваше да се случва, щеше да се случи отново. Обаче беше заслепена от удоволствието, което Лаклан я караше да изпитва: той я засипваше с ласки, целият я беше покрил с пламналото си тяло, после бавно замилва всяка част от тялото й, докато бавно я събличаше. Кимбър ли знаеше какво ще последва… но по никакъв начин не желаеше да го спре. Искаше да бърза, да бърза.
Той обаче нямаше намерение да ускорява нещо, за което си беше мечтал всяка нощ, откакто за пое леден път я беше държал в обятията си. Беше я накарал да пламне и сега бавно-бавно щеше да поддържа огъня, и точно това и направи.
Тя затрепери, когато той заобиколи ухото й с език, а после се впусна навътре. Изстена, когато се прехвърли на твърдото й зърно, изви се като лък, когато той се спусна надолу по корема й, а после… Боже, не можеше да му позволи да направи това! Тя обаче беше безсилна в желанието си, беше сякаш в несвяст от екстаз, а той беше твърдо решен да разучи всеки сантиметър от тялото й, да й достави всяко удоволствие.
Удоволствието беше неустоимо. Той я облада и помете в пулсиращите вълни на насладата. Тя направо не беше на себе си, а когато Лаклан проникна в нея, изпълни я с топлата си плът и стигна до сърцевината й, тя само за секунди стигна до края, а минути по-късно още веднъж, когато и той със стонове достигна до върха.
Още преди дишането й да се успокои, тя заспа, и то толкова дълбоко, че не почувства как той я притиска до себе си, както и не чу как доволно въздъхна:
— Сега си моя, скъпа. И да искаш, и да не искаш, на сутринта ще го разбереш.
Кимбърли и това не чу, и добре че стана така, защото иначе нямаше да мигне.
Тридесет и втора глава
Лаклан си мислеше да не заспива, твърдо го беше решил. Най-вече защото имаше намерение отново и отново да люби Кимбърли през цялата дълга нощ. На сутринта тя едва ли вече щеше да се съмнява, че са създадени един за друг. Вече никакви откази. Този път нямаше да може да отклони предложението му за женитба. А той направо беше на седмото небе от щастие.