Кимбърли беше прекалено разстроена, за да обърне внимание на това — търсеше къде да си излее гнева, но Лаклан, какъвто си беше сладострастник, не можа да не го забележи.
— Защо си още тук? — попита тя и го изгледа страховито. — Да не би да чакаш някой да нахълта, за да потвърди новината на Мери? В коридора сигурно вече чакат поне десет прислужнички. Защо да ги разочароваш?
Той не обърна внимание на сарказма й.
— Чакам да чуя как казваш, че ще се омъжиш за мен.
— Да не би да пропуснах нещо, Макгрегър? Ти не беше ли току-що открит в леглото ми, сякаш тук ти е мястото? Щом херцогът чуе за това, не ни остава друг избор.
Тонът й не беше единствената причина, поради която Лаклан изведнъж скочи от леглото. Не беше възнамерявал да я стряска, макар че постигна точно това.
Кимбърли се изчерви до уши. Все още не беше толкова веща в любенето, за да приеме лесно вида му — той бе застанал срещу нея в цялата си мъжественост.
— Друг избор не ни и трябва, Кимбър. Все още обаче не чух да ми казваш, че ще се омъжиш за мен, и няма да изляза, докато не ми го кажеш.
Това я накара да излезе от шока.
— Да, ще се омъжа за теб! Дано да си доволен поне сега, защото в крайна сметка сигурно няма да се радваш много. Когато баща ми разбере…
— Аз ще се разправям с баща ти, скъпа, не се бой — заяви той самоуверено.
Той очевидно беше добил погрешно впечатление и явно си представяше разстроен родител, а не човек с предразсъдъци. В момента тя беше прекалено ядосана, за да се впуска в темата, но поне го беше предупредила. Ако той предпочиташе да се подиграва…
— Знаеш ли, Кимбър — каза той, когато намери дрехите си и започна да се облича, — мисля си, че няма да ти повярват, ако сега им кажеш, че си била с мен през нощта, когато откраднаха конете. Ще си помислят, че просто се опитваш да ме предпазиш. Сега наистина нямаме друг избор, освен да открием истинския крадец.
Тя не му отговори. Искаше той да излезе от стаята колкото се може по-бързо, за да може да се заеме със задачата сама да оплаче съдбата си. По погледа й обаче личеше, че не иска никакви съвместни действия.
За нейно огорчение, неговият поглед говореше, че той иска именно това.
А между другото, когато Лаклан най-после излезе от стаята, в коридора имаше само осем прислужнички.
Тридесет и трета глава
Към обяд й съобщиха да се яви пред херцогинята в официалната й приемна. Кимбърли изстена. Определено не беше отнело дълго време новината за срама й да достигне до слуха на Меган.
Но пък и не трябваше да се изненадва толкова. Само минутка след като бе излязъл, Лаклан затропа по стената на стаята й и викна: „Не позна за две бройки, скъпа. Преброих само осем прислужнички.“
Тя запокити една книга по стената — искаше й се там да е главата му. Щеше да уволни прислужничката си в мига, в който се осмелеше да си покаже физиономията. Това нямаше да й облекчи положението, но можеше да даде урок по лоялност на момичето, макар че беше съмнително.
Кимбърли пристигна в херцогските покои точно навреме. Предстоеше й най-конфузната среща в живота й и затова се беше облякла в тъмни тонове. Нямаше да й е по-лесно дори ако вътре бе баща й. Всъщност тя очакваше да види Девлин Сейнт Джеймс, повикан от засадата си в гората, за да изрази официално недоволството си от хода на събитията.
В официалната приемна беше само секретарят на Меган. Той я покани да влезе и миг по-късно дойде и Меган.
— Здравей — каза херцогинята и й се усмихна. — Ей сега ще доведат Уил Ейбълс, а в стаята на Девлин, зад ей онази врата, съм събрала четирима шотландци. Направо извадих късмет. Съседът ни господин Кенеди е поканил на гости чичо си и той също се съгласи да ни помогне… Изглеждаш изненадана, скъпа. Сигурно си си мислила, че няма да успея да организирам нещата толкова бързо.
Кимбърли, която бе зяпнала от учудване, успя да затвори уста. Изненадана ли? Тя едва не се разсмя. Облекчението й беше невероятно. Меган я погледна въпросително, но погледът й съвсем не беше осъдителен. Очевидно още не беше чула за позора й.
Това, разбира се, не означаваше, че срещата, която очакваше, нямаше да се състои, но засега тя изпитваше облекчение. А, да, и изненада. Тя съвсем беше забравила за Уил Ейбълс и експеримента покрай новия си проблем, който засенчваше Лаклановия.
— Наистина си помислих, че може да е нужно малко повече време — каза тя.
— Не, не, още рано сутринта организирах всичко. Единственото нещо, което можеше да ни забави, беше евентуалното отсъствие на господин Кенеди. Пък и трябва да си призная, че съм много развълнувана от всичко това. През цялото време не бях сигурна за Макгрегър, но мъжът ми беше толкова убеден, че… е, обичам от време на време да доказвам, че не е прав — ухили се Меган. — Това го прави по-послушен. Освен това имам добро предчувствие, особено като знам, че на господин Ейбълс ще му е доста трудно да познае.