— Проклето копеле! — закрещя той диво, а после започна да се оправдава: — Той ми предложи петстотин лири — цял живот не съм виждал толкова пари накуп. Не можех да му откажа, нали?
— Очевидно не — сухо каза Меган. — Но не изпита ли угризения да изпратиш един невинен човек в затвора?
— Кълна се, ваше височество, планът не беше такъв. Той каза, че просто искал да си отмъсти, защото шотландецът го обидил и го изложил. Каза, че след като шотландецът малко се помъчел, щял да пусне конете на свобода, за да могат да ги открият, а после да каже на херцога, че дочул как двама от Корнуол се похвалили в кръчмата, че са ги откраднали, и това щяло да оневини шотландеца.
— А как би оневинило теб, Ейбълс, когато именно ти каза, че Макгрегър е крадец? Не ти ли се струва, че това те превръща в съучастник?
— Онзи мръсник! — пак се разкрещя той. — Изобщо не ми спомена за това, а на мен не ми мина през ума, че…
Той изфуча през вратата, без да довърши. Двамата прислужници веднага го последваха. Кимбърли седна на най-близкия стол, разтреперана от облекчение. Ейбълс беше налучкал и се беше измъкнал, но и тя налучка и го заклейми. Удивително.
— Аз бих го пуснал, ако не ме беше яд на лъжите му — отбеляза Лаклан от вратата на покоите на херцога. — Искам обаче да намеря Канстън.
— Изобщо не те виня, Лаклан — отвърна Меган, все още изумена. — Но мисля, че трябва да оставиш мъжът ми да се занимае с този въпрос.
— Мъжът ти засега не се справя добре — напомни й той.
Меган се изчерви.
— Той ще се почувства ужасно, уверявам те.
— Да-да — изсумтя Лаклан, а после прониза Кимбърли със зелените си очи. — А ти защо толкова дълго чака преди да споменеш за проклетото му признание?
Тя се вцепени — не й харесваше обвинителният му тон.
— Ами защото няма никакво признание. Просто налучках за виконта по същия начин, по който и Ейбълс налучка за теб. Ти обаче трябваше да проявиш повече разум, а не да избереш Лука. Направо си го изпроси да те избере.
Той премигна насреща й, после се засмя, прекоси стаята, вдигна я от стола и я целуна.
— Така… — прокашля се Меган зад тях. — Ще кажа на Дъчи и Маргарет веднага да се заемат с приготовленията за сватбата… предвид обстоятелствата.
Тридесет и четвърта глава
Предвид обстоятелствата…
Кимбърли бързаше по коридора. Бузите й още пламтяха. Колко учтиво от страна на Меган да каже, че знае къде е прекарал нощта Лаклан. Това обаче не правеше положението по-малко конфузно. Самата мисъл, че херцогинята беше провела целия разпит на Ейбълс, без да се издаде, че вече е чула клюката, направо я изумяваше.
— Къде си хукнала така? — тихо попита някой зад нея.
Кимбърли трепна. Не беше чула, че Лаклан я е последвал.
— Къде съм хукнала ли? — отвърна тя през рамо, без да спира. — Гладна съм. Направо умирам от глад. Това обяснява ли къде отивам?
— Да, но не обяснява защо тичаш.
— Не… — Тя се обърна, за да го скастри, но спря, когато видя, че той широко й се усмихва.
Пак се закачаше. Беше подбрал най-лошия момент. Освен това очевидно нямаше намерение да я пусне. И на него трябваше да му е неудобно, както и на нея. Поне трябваше да е разстроен, че голямата му любов знае, че е прекарал нощта с друга жена. Но не — стоеше пред нея и й се усмихваше.
— Какво искаш? — попита тя хладно.
— Искам да знам как стигна до заключението, че Канстън е замислил кражбата само за да обвинят мен? Никой не се сети за него.
Така значи. Той все още си мислеше за кражбата И изпитваше облекчение, че вече го смятат за невинен. На ней не й беше стигнало времето, за да се порадва на собственото си облекчение, като се имаше предвид какво беше казала Меган за приготовленията за сватбата, а това я навеждаше на мисълта за собствените й проблеми. Трябваше обаче да признае, че положението при него щеше да е по-сериозно, ако не беше излязла истината за кражбата.
Тя сви рамене.
— Наистина не знам какво ме накара да спомена името му. Вероятно защото най после се сетих за всичко, което стана в деня на кражбата, а не само за събитията след това. И как ти го удари сутринта.
— Само един удар, а той иска да гния в затвора! — негодуващо възкликна Лаклан.
— Но аз знаех, че той е искал да те съди за това. И че херцогът го е разубедил.
— Сейнт Джеймс да го разубедил? — изненада се той, но носле презрително продължи: — Не заради мен обаче, сигурен съм в това. Тя нямаше как да не се съгласи.
— Не, вероятно го е направил, за да избегне скандал сред гостите си — отвърна тя и си помисли, че във всеки от скандалите всъщност са замесени тя и Лаклан. Меган обаче каза, че след това Хауард се цупел. Едва днес се сетих за това.