— Не, очевидно не. Ето ти ги в такъв случай. Извинявам се за цялата бъркотия и за това, че ти посегнах, без… без явна причина. Не те оставих да се изкажеш и повярвай ми, наистина съжалявам за случилото се.
— Много добре формулирано, но не мога да го приема.
Девлин стана и изръмжа:
— По дяволите!
Лаклан повдигна вежди.
— Наистина трябва да направиш нещо за тоя твой нрав. Ако не беше толкова избухлив, нямаше да ти се налага да се извиняваш. Освен това не съм свършил. Не мога да приема извинението ти… все още.
В следващата секунда Лаклан стовари юмрук върху устата на Девлин. Херцогът падна назад и почти се просна върху бюрото. Надигна глава и видя, че Лаклан се хили насреща му.
— Сега вече мога. И имаш късмет, Сейнт Джеймс че съм в такова добро настроение заради момичето, защото иначе още щяхме да обсъждаме извинението ти.
И излезе. Девлин бавно се смъкна от бюрото, из прави се и опипа устните си. Бяха разкървавени Той се смръщи, после изведнъж се засмя. Я го виж проклетника! Ако пустият му шотландец продължеше в този дух, щеше да започне да му харесва.
Тридесет и шеста глава
— Ела де, много ще ти хареса — каза Меган и задърпа Кимбърли през поляната. — Пък и нали каза, че било добра идея.
— Това беше преди… е, преди в миг на умопомрачение да си намеря съпруг.
Меган примига, а после избухна в смях.
— Умопомрачение ли? Боже, как хубаво го каза. Ще трябва да си го спомня следващия път, когато Девлин ме докара до… умопомрачение. О, я престани да се изчервяваш. Наистина е забавно, ако се позамислиш.
Кимбърли не беше на същото мнение.
— Освен че наистина си беше умопомрачение, аз все още не мога да повярвам…
Меган я прегърна и я прекъсна:
— Престани да се самоизмъчваш за това. То не е умопомрачение, а страст, и всички ние й се поддаваме по някое време, а ако имаме късмет — често. Спомням си нещо, което Девлин ми каза преди да се оженим — аа, как точно го каза? А, да, че желанието не зависи от мястото, времето или човека.
— Той ти е говорил за това преди да се ожените? — почти прошепна Кимбърли, защото темата не беше съвсем обичайна.
— Е, ухажването ни беше — как да се изразя? — бурно — засмя се Меган. — Всъщност по-скоро приличаше на война. А тогава той се оплакваше, че съм го възбуждала. И ми каза така. „Когато и на теб ти се случи, а това ще стане някой ден, и ти няма да можеш да го обуздаеш като мен. Или се любиш, или страдаш.“ И трябва да ти кажа, че е съвсем вярно. Предполагам, че и ти си го научила.
— Обаче не трябваше да го научавам преди брачните клетви. Ти не си…
— Мила моя, ще ти поверя една тайна, защото се надявам, че така ще облекча угризенията ти, но аз наистина научих тези неща преди да забягна в Гретна Грийн, където тайно се оженихме.
— Така ли? — ококори се Кимбърли. — Значи вие с херцога сте постъпили като нас?
— Не се изненадвай толкова. Така се получи, че бракът ми започна по съвсем същия начин, по който и твоят, и тогава това изобщо не ме радваше. Но сега мога единствено да се надявам, че и твоят брак ще е толкова щастлив, колкото и моят, или поне ти да си на това мнение. Важното е какво си мислиш ти, а не другите. Е, предполагам, че трябва да се съобразяваш и с мнението на твоя шотландец. Така се поддържа мир в семейството, нали знаеш.
Кимбърли засия. Вече се чувстваше по-добре поне малко. Обаче все още не искаше да отиде на пикника, който Меган беше организирала в оранжерията. Нали гостите също щяха да са там. Не искаше да се изправи срещу тях, след като през последните дни почти не беше излизала от стаята си.
— Не съм готова за това. Сигурно всички знаят и…
— И какво от това? Те също така знаят, че ще се омъжиш за него. Девлин се погрижи да го оповести снощи. Направо ще се учудиш как хората умеят да прощават, стига грехът, който си извършил, накрая да бъде изкупен. А ти си изкупуваш своя, като се омъжваш за шотландеца. Ако обаче беше отказала да се омъжиш за него, в такъв случай наистина трябваше да не си показваш носа никъде, докато си жива.
— Как успяваш да изкараш всичко на шега? — усмихна се Кимбърли.
— Защото полагам усилия, скъпа — засмя се Меган. — Ако не внасям достатъчно шеги в живота на Девлин, той ще се превърне отново в онзи надут и високомерен мъж, какъвто беше преди да го срещна, а това със сигурност би довело до дрязги помежду ни. А сега идвай, защото докато стигнем, в кошниците няма да е останало нищо.
— Джеймс… Джеймс ще бъде ли там?
— Не — нежно отвърна Меган. — Той си замина вчера следобед.
— Толкова ми е неудобно — въздъхна Кимбърли. — Мисля, че и той искаше да ми направи предложение.