Тя се разтревожи. Ами ако наистина бе плакал? Все още й се струваше невероятно, но…
— Добре ли си? — попита го тя колебливо. Гласът й го накара да излезе от унеса. Той свали ръката си и тя видя кръвясалите му очи. Сълзи обаче нямаше, нямаше и признаци да е плакал.
— Добре ли? — изръмжа той. — Разбира се. Защо да не съм добре?
Кимбърли премигна. По гласа му определено личеше, че е пиян. В следващия миг тя забеляза почти празната бутилка на масата до него.
Беше се напил. Невероятно. Сесил Ричардс никога не се напиваше. Чаша вино на вечеря и нищо повече — само това си позволяваше. И по чашка-две по празниците и приемите.
Никога не го беше виждала в подобно състояние. А и едва ли някой го беше виждал. Това беше толкова неочаквано, че тя не се сдържа и попита:
— Защо си се напил?
— Напил ли съм се?
— Така мисля — свъси вежди тя.
— И защо да не се напия, при положение че нещастникът, за когото ще се омъжваш, не може да реши какво да прави? — изсумтя той.
Значи такава била работата. Чакането наистина го беше изнервило, беше му се отразило много по зле, отколкото очакваше. Но баща й по-скоро би й се накарал, отколкото да се напие. Освен ако не се притесняваше, че по този начин би отблъснал Лаклан.
— Напомня ми за Иън — измърмори той.
— По какво? — попита тя, като си мислеше, че става дума за нерешителността на Лаклан.
— По пиенето. И той не можеше да носи, проклетникът му с проклетник.
— Кой е Иън?
Той се пресегна за бутилката, не успя да я хване, после забрави за нея.
— Най-добрият ми приятел. Поне така беше едно време. Не го познаваш, момиче. Не си заслужава да го познаваш, така че бъди благодарна за това.
Най-добрият му приятел? Тя не знаеше баща й да е имал близки приятели, като се изключеше бащата на Морис Томас, но техните отношения бяха по скоро делови. Избухливият нрав на баща й караше хората да странят от него, държеше ги на разстояние. Така че с този Иън сигурно са били приятели много отдавна. А може би но това време и нравът на баща й е бил по-поносим, след като между тях е имало нещо като приятелство. Очевидно смъртта на любимата му го бе накарала да намрази света, но това бе станало преди Кимбърли да се роди.
Е, все пак успя да разбере защо се е напил. Миналото му не я интересуваше. Тя се зачуди как по-тактично да го накара да си легне и да поспи, за да изтрезнее.
— А Иън какво правеше, когато прекаляваше с пиенето? Спеше ли? — попита тя, за да го подсети.
Всъщност това се оказа най-нетактичното нещо, което би могла да му каже. Баща й целият почервеня от гняв и тя разбра, че този път няма да й се размине. А като се имаше предвид в какво състоя ние е изпаднал, сцената се очертаваше изключително неприятна.
Кимбърли внимателно заотстъпва към вратата, а той избухна:
— Какво правеше ли? Какво правеше?! Той ми отмъкна Ели, а после я уби — това направи! Дано изгние в ада!
Боже Господи, тя никога не беше чувала това. Знаеше само, че любимата на баща й е била убита от някакъв шотландец и че затова той мрази всички шотландци. Всички останали обаче бяха на мнение, че това е станало случайно. Убита от шотландец?…
— Искаш да кажеш, че най-добрият ти приятел е бил шотландец?
Той я изгледа гневно.
— Това се случи преди много години, но наистина в младостта си проявих глупостта да стана негов приятел. Никога не съм съжалявал повече за нещо и никога не бих повторил грешката отново да се доверя на шотландец.
— Не разбирам. Защо да я отвлича, след като ти е бил приятел?
— Защото и той я обичал. Но го пазил в тайна. Каза ми го едва след като тя почина. Идваше ми да го убия. И трябваше да го направя. Винаги съм съжалявал, че не го направих.
Кимбърли никога не беше чувала цялата история, само по малко оттук-оттам, особено когато баща и се ядосаше на майка й и си го изкарваше на нея. Казваше й, че се оженил за нея поради липсата на по-подходяща. Дали сега щеше да й разкаже?
— Тя как е умряла? — плахо попита тя.
— Умря, защото Иън Макфърсън се напил, затова. Той никога не би се осмелил да я отвлече, ако беше трезвен. Отвлякъл я малко след полунощ и препуснали към границата. Тя паднала от коня и починала веднага. И до ден днешен не се съмнявам, че го е направила нарочно, защото не е могла да понесе мисълта, че ще бъде обезчестена от този нехранимайко. Той разправяше, че било случайно, че конят й се спънал и си счупил крак и тя изхвърчала от седлото… — Сесил изсумтя. — Проклет лъжец! Просто се опитва да се оправдае.
— Ако той също я е обичал, как е приел смъртта й? Сигурно е бил не по-малко съкрушен от теб.