Той се намръщи, но й отговори.
— Защото бе възпитана да прави това, което трябва. За разлика от теб, тя никога не би се противопоставила на родителите си, независимо за какво става дума. Накараха я да се омъжи за мен и тя се подчини. Освен това се справи добре, както подобаваше.
— Справила се е добре? — попита тя с недоверие. — Тя беше нещастна през всички тези години, а ти ми казваш, че това е така, защото така е трябвало да направи?
— Тя остана и заради теб. Не искаше да си белязана като извънбрачно дете. Знаеше, че ако си тръгне, аз нямаше повече да пазя тайната й.
— Значи наистина си я изиграл, а? — Кимбърли поклати глава.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
— Ти си бил нещастен и затова и тя е трябвало да бъде нещастна, така ли?
— Щях да…
— Не, не. Така, както няма да кажеш на никого сега, че не съм твоя дъщеря. Защото на кого се смеят, когато става въпрос за рогоносец — на съгрешилата съпруга или на съпруга, който е излязъл такъв глупак, че да допусне това да се случи? А ти никога няма сам да си признаеш, че си глупак. И двамата го знаем. Много ми се иска и майка ми да го беше знаела. Всъщност иска ми се да си я изхвърлил веднага щом си разбрал. Щеше да бъде много, много по-щастлива, ако го беше направил. Знам, че аз също съм щяла да бъда по-щастлива.
— Ти си глупачка, ако си мислиш така — парира той. — Сама жена с извънбрачно дете всички я отбягват. Майка ти беше прекалено горда, за да се справи в подобно положение. Скандалът щеше да я сломи. С мен поне можеше да вдигне глава и да запази мястото си в обществото и тя беше благодарна за това, повярвай ми. Освен това тя не беше съвсем нещастна. Имаше теб. Тя толкова много те обичаше. Попитай обаче аз какво имах? Нищо.
— Можеше да ме приемеш като своя. Можеше да разтвориш сърцето си и аз щях да те обичам. Забравям нещо обаче. Аз ти напомням за него.
— Да не би да си мислиш, че аз не съжалявам, момиче? — ядосано отвърна той. — Съжалявам.
— Тогава и аз съжалявам. Съжалявам и за трима ни, но най-вече за мама. Тя няма да има друга възможност да открие щастието, но ти и аз ще имаме.
— Не и ако се ожениш за този шотландец — предрече й той.
— Възнамерявам да ти докажа, че грешиш.
Четиридесет и шеста глава
„Възнамерявам да ти докажа, че грешиш.“
Кимбърли вече цял ден все това правеше.
От сутринта изпитваше неописуемо щастие — след като се беше сбогувала с графа и бе заличила посещението от съзнанието си. Тази вечер незнайно защо обаче отново започна да изпитва съмнения.
Вечерта отседнаха не в странноприемница, както очакваше, а в едно от именията на семейство Сейнт Джеймс, което беше специално подготвено за първата им брачна нощ. Лаклан беше не по-малко изненадан от самата нея. Техният кочияш и съпровождащите ги ездачи обаче бяха добре инструктирани. Прислугата в голямата къща също беше уведомена.
Кимбърли веднага беше въведена в господарските покои, където й бяха приготвили гореща вана. Две прислужнички помогнаха на Джийн да я съблече по-бързо. Когато излезе от банята, тя откри, че са подредили масата за вечеря. От количката за сервиране се носеше изкусителен аромат.
Изненадите обаче не свършваха. На голямото легло със сини сатенени чаршафи бяха поставени нова роба и халат, подарък от госпожа Кантърби, несъмнено по препоръка на Меган. Бяха от тънка коприна в синьо-зелен цвят, който блестеше на светлината — нещо, което Кимбърли никога не би избрала за себе си. Роклята беше с тънки презрамки и огромно деколте, плътно прилепваше по талията й и съвсем леко се отпускаше надолу.
След като я облече, тя направо се смая от дълбокото деколте и веднага посегна към робата, аа да се прикрие. Робата обаче не беше като обикновена роба. Ръкавите бяха дълги, а на гърба беше надиплена, за да се носи след нея, докато върви. Отпред обаче нямаше нито едно копче, с което да се прикрие. Всъщност това не беше съвсем вярно. По краищата имаше около пет сантиметра черна дантела, която минаваше зад врата и едва покриваше презрамките, после заобикаляше гърдите и се спускаше до краката й.
Беше нещо като наметка, като пелерина и по-скоро беше аксесоар на роклята, а не начин да я скрие. Нима очакваха да я облече за вечеря?
— Надявам се, че ви харесва, лейди Кимбърли — отбеляза една прислужничка. — Нейно височество ще е много разочарована, ако не я облечете.
На Кимбърли й се прииска да я убие. След тези думи нямаше как да не облече роклята. Дори не можеше да се оправдае, че й е студено, защото камината гореше и беше приятно топло.