Крегора обаче беше пълна противоположност на това. Дори зад високите каменни стени и да имаше нещо съвременно, то не личеше. Имаше две квадратни кули, по които се виждаха бойниците и — о, Боже — имаше и подвижен мост. Дали наистина работеше след толкова години? След първоначалната си изненада обаче Кимбърли трябваше да признае, че постройката наистина е внушителна — извисяваше се на хълм до голямо езеро, което криволичеше като река. От другата страна на езерото се издигаха хълмове и планини, изпъстрени с малки каменни къщички, виждаше се и още един замък, но той беше много по-малък от Крегора. По това време на годината нямаше зеленина, но покритите със сняг планини и хълмове бяха изумителна и величествена гледка. Кимбърли онемя от възхищение — толкова красиво беше.
Лаклан, който я наблюдаваше, за да види как ще реагира, се усмихна доволно.
— Добре дошла вкъщи, скъпа.
— Като знам колко са голи шотландските планини, направо е много красиво!
— Забеляза го, а? — гордо отвърна той.
— И Крегора също.
— Да, много е красива.
— Има ли обаче камини? Топли завивки? Горещи тухли?
Беше застудяло — нали отиваха все по на север, така че тя обяснимо се притесняваше за подобни неща — макар че го каза, за да го подразни.
— Не се притеснявай, Кимбър — засмя се Лаклан. — Ще те топля, ще ти създавам удобства и ще гоня плъховете.
— Плъхове?!
— Е, може би само една-две мишчици.
Тя го изгледа с присвити очи — опасяваше се, че този път това не е просто шега. В крайна сметка, всички знаеха, че в замъците е пълно с такива гадини. Особено ако не се чисти както трябва.
— Е, ако наистина из замъка щъкат мишки, обещавам ти, че скоро ще си търсят нов дом — каза тя.
Лаклан се усмихна. Уинифред, трябваше да й го признае, беше отлична домакиня, поддържаше Крегора без проблеми и не личеше да й тежи. Мъжкараната Неса, която се беше нагърбила със същата задача, по цял ден си играеше с любимите си кучета или ходеше на лов за пъдпъдъци. Замъкът беше позападнал под нейното ръководство, но тя беше прекалено горда, за да си го признае.
— Споменах ли ти за Неса? — попита Лаклан.
— Братовчедка ти, която си въобразява, че е влюбена в теб, и си мисли, че е трябвало да се ожениш за нея, а не за мен? За същата Неса ли става въпрос?
Лаклан почервеня от гняв.
— Кой дявол ти каза?
— Всъщност двама — усмихна се тя, — но не заедно, а поотделно, без да знаят, че и двамата са имали предвид едно и също. Много забавно ми беше, когато Гилян ми разказа съвсем същото, което и Раналд.
— Аз сам щях да ти го кажа — недоволно заяви той.
— Да, разбирам. Те обаче си мислеха, че ти правят услуга, така че няма защо да им се сърдиш. Искаха да ме уверят, че храниш към момичето единствено братски чувства. Май се тревожеха, че може да започна да те ревнувам, ако не съм наясно как стоят нещата… Не знаят, че изобщо не съм ревнива.
Лаклан се ухили. Спомни си как когато се пързаляха, нейният несъществуващ ревнив характер се беше проявил с всичка сила — както й неговият.
— Е, надявам се, че Неса ще престане да се инати я ще се вразуми по този въпрос, когато се запознаете — искрено каза той. — Няма причина да не станете приятелки.
Две жени, които обичат един и същи мъж — как ли пък не…
Кимбърли застина. Затвори очи. Не, не това й мина през ума. Трябваше да остане неутрална, да му се радва — да, да живее с него — да, да му бъде добра съпруга — да, но да запази сърцето си за себе си. Ако го заобичаше, щеше да поиска и неговата любов, но той нямаше да й я даде.
Жалко, че настроението й се развали точно когато пристигнаха в замъка Крегора — тъкмо прекосяваха моста. Тя обаче щеше да се постарае да започне да гледа на нещата по друг начин, така че съвместният им живот да минава в съгласие — и да започне отново да се преструва, че всичко е по вкуса й.
От дълго време очакваха завръщането на господаря, а тази сутрин бяха изпратили вест за приблизителния час на пристигането. Ето защо целият вътрешен двор зад високите външни стени беше изпълнен с представители на клана Макгрегър, които се бяха стекли отдалече, за да посрещнат господаря си и да видят булката му англичанка. Всички бяха шумни и весели: въпреки студа някои от мъжете носеха шотландски полички, а навсякъде се виждаха цветовете на клана Макгрегър — синьо, зелено и черно.