Топлото посрещане и хубавите пожелания им отнеха доста време, преди да успеят да си проправят път до голямата зала или това, което Кимбърли си беше представяла, че ще бъде голямата зала. Когато обаче влезе през огромните двойни врати. Кимбърли се зарадва, че макар замъкът Крегора да не е преустройван отвън, вътре е изцяло подновен.
От едновремешната голяма зала сега бяха направени стаи: салон, трапезария, зала за билярд и още няколко стаи, които щеше да разгледа по-късно, и всички бяха облицовани с дърво. Нямаше камък, който да не е покрит с дървена ламперия за изолация, а освен това някои от стените бяха и с тапети.
Тя веднага откри идеалното място за големия часовник на майка си — в широкия вестибюл. После хвърли един поглед на трапезарията и видя, че там няма витрина за сервизите. Значи китайският скрин, който щяха да докарат с останалите вещи на майка й, щеше да свърши добра работа.
— Значи това е тя, а?
Кимбърли се обърна. Една млада жена я гледаше подигравателно. Тя реши, че това сигурно е Неса Макгрегър, а когато Лаклан ги запозна, се убеди в правотата си.
Неса беше дребничка — Кимбърли беше по-висока от нея поне с петнайсетина сантиметра. Но беше поразително красива — с дълга черна коса, сплетена на плитка, и големи сиви очи. Беше слаба като вейка, но осанката й беше величествена.
Момичето я изгледа с неприязън и се обърна към Лаклан:
— Е, сигурно е много богата, защото изобщо не е красива. Голяма кобила. Защо се жениш за това съкровище, Лаклан?
Каза го високо, за да я чуят всички, които ги бяха последвали в залата — и те я чуха и се смълчаха. Кимбърли ахна, по бузите й се разля червенина — никога не беше виждала такава злоба у жена. Неса се усмихна самодоволно.
— Кучка такава — изръмжа Лаклан. — Тя е прекрасна, а ти си направо сляпа, ако не си го забелязала. Освен това не е кобила. За мен ръстът й е идеален. Ако не си на това мнение, това е, защото си джудже.
Това очевидно даде желания резултат.
— Джудже, а? Ама ти намерих парите, от които имаше нужда! — разкрещя се Неса. — Нямаше нужда да се жениш за някаква си проклета англичанка само заради парите й!
— Не е вярно, Неса. Помолих я да се омъжи за мен, когато си мислех, че е бедна като църковна мишка. Не ти ли е минавало през ума, че може да я обичам? И да не съм те чул да я наричаш проклета англичанка, защото баща й е не по-малко шотландец от теб или мен.
— И кой е той?
— Няма значение.
— Така си и помислих — подсмихна се момичето. — Това е лъжа, с която се опитваш да накараш хората да я приемат, но няма да стане.
Лаклан направо побесня и извика:
— Значи искаш да ме изкараш лъжец, така ли? Ако искаш да знаеш, баща й е Иън Макфърсън… — Чуха се ахкания и той се обърна към залата. — И не искам това да излиза от Крегора. Не го ща тук.
Всички закимаха, а Неса най-после млъкна. Лаклан кипеше от гняв, че беше успяла да му развали настроението с ревността си и беше накарала Кимбърли да се почувства неудобно.
Кимбърли беше направо смаяна. Ревността не оправдаваше подобно злобно поведение — Неса беше постигнала своето, беше успяла да я нарани жестоко. Заслужаваше да я напляскат. Не бяха ли я възпитавали?
Очевидно не, а и Кимбърли беше повече от сигурна, че това няма да е краят. Да не би да трябваше да понася подобни словесни атаки всеки път, когато се видеха? Как ли пък не!
Лаклан й се беше притекъл на помощ. Не му беше за пръв път и очевидно му беше в кръвта да го прави. Но пък тя му беше жена и нямаше как да не го направи. Дори беше излъгал, че я обича. Е, нямаше нужда да го прави. От думите му се подразбираше много, но нищо не се казваше пряко.
Така или иначе, Неса живееше в тази къща и все някога Лаклан нямаше да е наблизо, за да се намеси. Кимбърли нямаше представа колко още ще й се наложи да изтърпи, преди да избухне. Е, щеше да разбере.
Четиридесет и осма глава
Искаше й се да остане на безопасно място в стаята, докато се възстанови от ужаса на първата си среща с Неса. Господарят обаче си беше у дома и вечерта щеше да даде галавечеря за всички членове на клана, както и за близките съседи.
Докато я водеше към горния етаж, за да й покаже покоите й, Лаклан я засипа с извинения за поведението на Неса. Опита да я развесели, като изтъкна, че от четирите преходни стаи — едната беше много голяма баня, изцяло модернизирана с топла и студена течаща вода, — можела да си избере една за дрешник или за каквото си пожелае, стига да не се опитва да спи в нея. Леглото щяло да е само едно, каза той, и на него щели да спят заедно.
Тя не се беше изчервила при думите му, всъщност почти не беше реагирала. После той я остави да си почине и да се настани.