Откри Лаклан в нещо като кабинет. Десетки хора от клана настояваха той да ги изслуша, искаха да му докладват, да се оплакват и така нататък. Очевидно в Крегора хората не се церемоняха много и човек на практика не можеше да остане насаме. Вместо да чакат реда си в коридора, всички се бяха скупчили в стаята, която за щастие беше голяма.
Лаклан й се усмихна, после забеляза сълзите й и веднага стана. Тя обаче почти не го погледна, защото се оглеждаше за братовчедка му. Не я видя, но тъкмо когато понечи да излезе, Неса се надигна да види какво е привлякло вниманието на Лаклан.
Беше седяла на едно столче до стената, без да се меси — сигурно слушаше за какво си говорят.
— Какво е станало, Кимбър? — загрижено попита Лаклан.
Тя не го чу. Погледът й беше прикован в Неса и единственото нещо, за което си мислеше, беше как да стигне до нея. Неса обаче разбра какво ще стане и тичешком заобиколи писалището, за да е по-далече от Кимбърли.
— Лаклан, спаси ме от това чудовище! — изкрещя Неса. — Тя е луда!
— Луда ли? — отвърна Кимбърли, докато си проправяше път през тълпата. — Съзнаваш ли какво си направила? Нещата, които си унищожила, бяха безценни! Те бяха единственото нещо, което ми остави майка ми, когато почина!
— Нищо не съм унищожила! Донесоха ги така, както ги виждаш!
Кимбърли млъкна, но после се сети за следите от секирата.
— Не ти вярвам…
— Вярно е — не се отказваше Неса. — Каруцарят каза, че му се откачило едно колело и всичко изпопадало, защото не било вързано както трябва.
— Ако са паднали от един-два метра, нямаше всички да са изпотрошени!
— Станало е край някаква клисура и всичко се е разбило долу в камъните.
Възможно беше. Невероятно, но все пак възможно. А това, че Неса вече си беше показала рогата, не означаваше, че това е нейна работа.
Кимбърли спря и я погледна в очите.
— Значи ще питам каруцаря.
— Няма го. Замина си.
Кимбърли настръхна. В изражението на Неса се четеше прекалено задоволство. Разбра, че лъже, а после получи и потвърждение.
— Няма смисъл да питаш каруцаря — каза един от мъжете и неодобрително изгледа тъмнокосото момиче. — Ти си лъжкиня, Неса Макгрегър, и ме е срам да те нарека моя роднина. Аз помагах при разтоварването на каруцата. Нищо му нямаше на багажа. Не помниш ли, че дори те попитах защо искаш да сложиш такива красиви неща в мазето?
Лицето на Неса почервеня. Кимбърли също пламна — от гняв. И докато Неса гневно стрелкаше с поглед човека, който я обвиняваше, тя бързо се приближи и я зашлеви.
— Как смееш!… — викна Неса и се хвана за бузата.
— Имаш късмет, че не ти посегнах с брадвата, както си направила ти с моите съкровища. Това, което те е тласнала да извършиш злобата ти, Неса, е непоправимо. Отказвам да живея в една къща с толкова зъл човек.
Тя веднага осъзна грешката си, но вече беше изрекла ултиматума и гордостта и не й позволяваше да си върне думите назад. Вече беше твърде късно — не можеше да се направи нищо. За нейно огромно облекчение обаче и мъжът й беше на същото мнение.
— Няма да има нужда, Кимбър — каза Лаклан зад нея и я прегърна. — Още тази вечер Неса си стяга багажа и утре сутринта си тръгва, защото и аз няма да търпя толкова зла жена в къщата си. И ти се кълна, че ще намеря най-добрите майстори да поправят мебелите на майка ти, а Неса ще си плати за повредите с парите, които твърди, че е намерила.
Неса пребледня.
— Това е моят дом — каза тя сподавено.
— Вече не. С твоето поведение ти вече нямаш право да го наричаш така.
— Не е честно! Тя трябва да си върви, не аз! Не й е мястото тук. Това е мой дом!
— Неса, миличка, ти дори не разбираш какво си направила — тъжно отбеляза Лаклан.
Може би заради неодобрението, което прочете в гласа му, тя отново се ядоса.
— Това значи е благодарността след всичко, което направих за теб? Ти дори не ме попита как ти намерих парите! Продадох се на Гейвин Кърн — това направих!
Каза го, сякаш очакваше той да се разкае. Лаклан обаче се изненада, а после се ядоса, но не и заради това, на което тя се надяваше.
— В такъв случай ще вдигаме още една сватба — хладно заяви Лаклан, след като се овладя.
— Няма да се омъжа за него! — изпищя Неса.
— Спала си с него, значи ще се омъжиш за него, и това ти го казва главатарят на клана Макгрегър, Неса.
Тя ахна и Кимбърли разбра, че след като й го е заявил по този начин, това е неоспорима заповед. Неса запретна поли и избяга от стаята.
— Ще се скрие някъде, обзалагам се. Нали знам как мрази Гейвин Кърн — обади се някой в настъпилата неловка тишина.
— Поне десет пъти я е молил да се омъжи за него — отбеляза друг. — Е, най-сетне успя. Не може да му откаже.