Понесе се високо над гората като владетел, от когото всички се боят, и се огледа. Върху електрическия стълб беше кацнал стар ястреб. Той забеляза Вихър и се спусна насреща му. Вихър беше гледал въздушни двубои между грабливи птици и изчака стария ястреб с наострени нокти. Нека се осмели да го нападне, нека да се нахвърли срещу него!
Не се сблъскаха, набраха височина и отново се стрелнаха един срещу друг. Докоснаха се с човки и нокти и пак се обърнаха подобно на изтребители. Около тях се разхвърча перушина и след още две сблъсквания двубоят завърши наравно. Съперниците отлетяха в обратни посоки.
Раните на Вихър кървяха. Край кладенчето, откъдето се виждаше разчертаното от жици небе и летящият съперник, неочаквано му хрумна: дали това не беше една от двете огромни птици, които го хранеха в гнездото?
Животът в гората не спираше. Вихър се научи да разчита следите на животните, а дърветата познаваше по-добре, отколкото някога клетката си, която вече забравяше. Край калището, където неотдавна охлаждаше кипналата си кръв един елен, откри следи от лисица. След малко по мъха притича сърна, а по-нагоре — две кошути. Кълвач се подписваше с човката си върху повален дънер, а на един буков пън остреше ноктите си млад рис. През нощта мечката, която минаваше оттук на път за леговището си, изкърти прогнилия корен и разруши мравуняка насреща.
Една сутрин Вихър се събуди по-рано от обикновено и се вкамени от учудване. Земята надлъж и нашир беше побеляла, а от небето се сипеше студен пух. Неприятен вятър проникваше чак до костите и гладният Вихър премигваше недоверчиво като разбойник.
Вятърът зафуча и подгони пред себе си сухите букови листа. Жълтите листа подскачаха по земята, а перушината на Вихър настръхна. Примижа и отново отвори очи. В тях горяха лоши пламъчета. Буковите листа продължаваха да подскачат. На Вихър му се привиждаше, че те са жълти пиленца и като стрела се спусна към земята.
После, изпълнен с разочарование, той набра височина. Листата се укротиха и посипаха някакви човешки следи. Вихър си спомни за хората, за квачката на двора, за пиленцата. Понесе се към селото и дълго кръжи над познатия двор. Съзря огненочервения петел и моторетката до стената. Крушата беше оголяла, а клетката пред сайванта я нямаше. Стори му се, че вижда квачката с пилетата, и се подготви за нападение.
Но ястребът не беше забелязал човека в съседния двор. Той се притискаше към дъските на оградата, от ръцете му проблясна светкавица. Нещо ухапа Вихър под лявото крило. Той се преобърна през глава във въздуха. Чу гръм и цялото му тяло се обля в горещина. Погледът му се замъгли и той падна като камък върху заснежената земя.
Къдрокосото момче се приведе над застреляния ястреб и очите му плуваха в сълзи.