Овладей се, Так. Всичко е от химикалите.
От другата страна на кея, в сянката на застинал автоматичен кран, случаен лъч светлина проблесна по косата на жената, докато тя се озърташе. Отново хвърлих поглед през рамо да видя дали не ни гонят, но вратата на бара си оставаше плътно затворена. Отвътре долитаха само неясни звуци, едва доловими за евтиния ми синтетичен слух. Можеше да е смях, плач и какво ли не още. В дългосрочен план Х-гранатите са сравнително безобидни, но докато действат, напълно губиш способност за разумни мисли и действия. Не вярвах в близкия половин час някой да осъзнае къде е вратата, камо ли как се минава през нея.
Рибарският кораб глухо се блъсна в кея и спря, придържан на място от съединителите. Тъмни силуети почнаха да прескачат на сушата, разговаряйки тихо в нощта. Незабелязано се промъкнах до сянката на крана. Лицето на непознатата се рееше призрачно в сумрака. Бледа, някак хищна красота. Косата около него сякаш тихичко пращеше от напора на скрита енергия.
— Бива си те с ножа.
Свих рамене.
— Въпрос на практика.
Тя ме огледа от глава до пети.
— Синтетичен носител, биологично оръжие. Демилит ли си?
— Не. Няма такава работа.
— Е, определено… — Изпитателният й поглед внезапно трепна и се прикова към онази част от палтото, която прикриваше раната. — Мамка му, улучили са те.
Поклатих глава.
— Съвсем друга история. Малко по-рано.
— А, така ли? Май ще ти трябва лекарска помощ. Имам едни приятели…
— Няма смисъл. След няколко часа сменям носителя.
Веждите й подскочиха.
— Презареждане? Е, явно имаш по-мощни приятели от моите. Задължена съм ти, а няма как да се отплатя.
— Зарежи. Пиши го за сметка на заведението.
— За сметка на заведението? — Тя стори с очите си нещо, което много ми допадна. — Ти случайно да не си герой от сензофилм? С Мики Нозава в главната роля. Роботът-самурай с човешко сърце.
— Това май не съм го гледал.
— Не си ли? Обновена версия, премиерата беше преди десетина години.
— Изтървал съм я. Не бях тук.
Шумотевица в другия край на кея. Стреснато врътнах глава и видях вратата на кръчмата да се отваря. На светлия фон се очертаваха силуети с дебели дрехи. Новата клиентела от рибарския кораб идваше да се включи във веселбата. Отвътре долитаха викове и пронизителни писъци. Жената до мен лекичко се напрегна, привела глава на една страна под такъв ъгъл, че в този жест чувственото и хищното се смесваха по някакъв странен, вълнуващ начин.
— Обаждат се — каза тя. Стойката й пак се отпусна също тъй светкавично и делово, както се бе напрегнала преди малко. Сенките сякаш се сгъстиха около нея и я дръпнаха крачка назад. — Изчезвам. И… благодаря. Хиляди благодарности. Извинявай, че ти съсипах вечерта.
— Тя и бездруго не се очертаваше много приятна.
Жената отстъпи още две крачки, после спря. Стори ми се, че през неясната гълчава откъм кръчмата и бученето на помпената станция чух как нещо грамадно набира мощ — настоятелно, тънко свистене зад завесата на нощта, изпълнено с усещането за нарастваща сила, сякаш нейде зад кулисите карнавални дракони заставаха по местата си. Светлините и сенките от решетъчната структура над нас превръщаха лицето й в нацепена бяла маска.
— Имаш ли къде да се скатаеш, Мики-сан? Каза, че ти остават още няколко часа. Какво възнамеряваш да правиш дотогава?
Разперих ръце. Забелязах, че още държа ножа и го прибрах.
— Нямам планове.
— Нямаш планове, а? — Откъм морето не подухваше вятър, но ми се стори, че косата й леко потрепна. Тя кимна. — И скривалище нямаш, нали?
Пак свих рамене, борейки се с чувството за нереалност, породено от остатъчния ефект на Х-гранатата, а може би и с още нещо.
— Горе-долу това е положението.
— Тъй. Значи се каниш да си играеш на криеница с местната полиция и Брадите до края на нощта, като се надяваш да посрещнеш зората жив и здрав. Така ли?
— Хей, би трябвало да пишеш сценарии за сензофилми. Както го изрече, звучеше едва ли не привлекателно.
— Да, бе. Скапана романтика. Слушай, ако искаш да се покриеш додето твоите високопоставени приятели отделят малко време за теб, мога да те уредя. А ако държиш да си играеш на Мики Нозава по улиците на Текитомура… — Тя пак наклони глава. — Непременно ще гледам филма, като го направят.