— Ана — подвикна той. — Донеси „Урушифлаш“.
Докато асистентката му се ровеше из шкафчето с най-новите биохимикали, докторът изрови от хаоса пред огледалото ДНК-четец и разтърка анализиращия край по палеца на Ор. Екранчето на прибора светна и запримигва. Докторът се озърна към Ор.
— С това допълнително плащане излизаш на червено — тихо каза той.
Ор се озъби.
— Я да си траеш! Утре потеглям, много ме бива и ти отлично знаеш това.
Докторът се поколеба.
— Точно защото потегляш утре… — започна той.
— Ах, мамка му! Прочети какво пише спонсорът, ако обичаш. Фудживара Хавел. Да дадем на Ню Хок безопасност за новия век. Не сме някаква скапана банда любители. Ако не се върна, обезщетението ще покрие разноските. Знаеш го.
— Работата не е…
Оголените сухожилия в шията на Ор трепнаха и се изпънаха.
— Мамка ти, да не би да си ми счетоводител? — Той се надигна от стола и впи поглед в очите на доктора. — Просто бъди така добър да го пуснеш по сметката. И като е тръгнало, дай малко ендорфини от военния образец. По-късно ще си ги инжектирам.
Останахме колкото да видим как докторът неохотно отстъпва, после Силви ме побутна към дъното на ателието.
— Отиваме горе — каза тя.
— Добре. — Гигантът се ухили. — Идвам след десет минути.
Горе имаше няколко спартански обзаведени стаички, струпани около комбинация хол-кухня с изглед към доковете. Звукоизолацията беше добра. Силви смъкна якето си и го метна върху облегалката на едно от креслата. Докато отиваше към кухненския бокс, тя ми хвърли поглед през рамо.
— Настанявай се. Ако искаш да се почистиш, банята е хей-там, в дъното.
Схванах намека. Минах в миниатюрната ниша с огледало и мивка, изплакнах криво-ляво кръвта и мръсотията и отново се върнах в хола. Застанала до нагревателната плоча, Силви тършуваше из кухненските шкафове.
— Наистина ли сте с Фудживара Хавел?
— Не. — Тя откри пълна бутилка, отвори я и пое две чаши с другата ръка. — Ние сме една скапана банда любители. Че и отгоре. Просто Ор докопа информационен канал до кодовете на Хавел. Искаш ли едно питие?
— Какво е?
Силви погледна шишето.
— Не знам. Уиски.
Пресегнах се за едната чаша.
— За такъв канал трябва здравата да се изръсиш.
Тя поклати глава.
— Едно от дребните преимущества на демилитите. Така са ни нафрашкали с импланти, че опре ли работата до престъпление, дори и емисар не може да ни се хване на малкия пръст. Имаме електроника и в задниците. — Тя ми подаде чашата и наля на двамата. В тихата стая гърлото на бутилката издаваше едва доловим звън при всяко докосване. — От трийсет и шест часа Ор върлува из целия град. Обикаля бардаците и се друса без пукната пара, само на кредит и с обещания за бъдещи компенсации. Все същата история при всяко потегляне. Май го смята за нещо като приложно изкуство. Наздраве.
— Наздраве. — Уискито беше адски силно. — Ухх. Отдавна ли сте партньори?
Тя ме изгледа странно.
— От доста време. Защо?
— Извинявай, питам по навик. Едно време ми плащаха да попивам местната информация. — Отново надигнах чашата. — За благополучното завръщане.
Тя не вдигна своята.
— Недей, смята се за лоша поличба. Ти наистина си отсъствал, нали?
— Да, известно време ме нямаше.
— Говори ли ти се за това?
— Нямам нищо против, стига да седнем.
Мебелите бяха евтини, дори без автоматика за нагаждане по тялото. Внимателно се отпуснах на едното кресло. Раната в ребрата ми като че заздравяваше — поне доколкото може да заздравее синтетична плът.
— Тъй — Силви се настани срещу мен и отметна косата от лицето си. Два по-дебели кичура тихичко запращяха от докосването. — Откога не си бил тук?
— Горе-долу от трийсетина години.
— Значи отпреди Брадите, а?
Изведнъж ме обзе огорчение.
— Да, преди тукашните истории. Но съм виждал същото на много други места. Шария. Латимър. Части от Адорасион.
— О. Ама че забавен маршрут.
Свих рамене.
— Просто ти казвам къде съм бил.
Една вътрешна врата зад Силви се разтвори със скърцане и в хола с прозявка прекрачи дребничка жена с дяволита физиономия, облечена в тънък, прилепнал по тялото черен костюм от полисплав със смъкнат до половината цип. Като ме видя, тя наклони глава настрани, подпря се зад креслото на Силви и почна да ме оглежда с нескрито любопитство. В съвсем късо подстриганата й коса бяха избръснати петна с формата на японски йероглифи.