— Гости ли имаш?
— Радвам се да видя, че вграденият ти прицел най-сетне заработи.
— Я да мълчиш! — Тя шеговито замахна към косата на Силви с дългите си лакирани нокти и се усмихна, когато плитките изпращяха и се дръпнаха от докосването. — Кой е този? Не ти ли се струва малко късничко за среднощна романтика?
— Това е Мики. Мики, запознай се с Ядвига. — Чувайки пълното си име, дребната жена изкриви устни и тихичко уточни: Ядви. — И дай да сме наясно, Ядви. С Мики не се чукаме. Просто го приютих до сутринта.
Ядвига кимна, моментално загуби интерес и ни обърна гръб. Гледани изотзад, йероглифите на главата й гласяха: Само недей да пропускаш, мамка ти.
— Случайно да ни е останала малко „тръпка“?
— Мисля, че снощи ти и Лас я обрахте до шушка.
— Всичката ли?
— Божичко, Ядви. Купонът не беше мой. Виж в кутията на прозореца.
С пружинираща стъпка на танцьорка Ядвига се отправи към прозореца и преобърна въпросната кутия. Върху дланта й се изсипа малко шишенце. Тя го разтръска срещу светлината и бледочервената течност на дъното се плисна напред-назад.
— Е — каза замислено тя, — ще стигне за една-две дози. При други обстоятелства бих почерпила, но…
— Но сега ще задържиш всичко за себе си — предсказа Силви. — Прословутото новопещенско гостоприемство. Сигурно всички сте стиснати по ония места.
— Ти ли ще ме учиш на щедрост, кучко? — отвърна беззлобно Ядвига. — Ако не броим мисиите, колко пъти си ни дала да се включим към тая твоя грива?
— Не е съ…
— Да, много по-хубаво е. Знаеш ли, за Отрицателка изглеждаш адски ревнива спрямо способностите си. Кийока казва…
— Кийока изобщо не…
— Момичета, момичета. — Аз размахах ръце, за да прекъсна невидимата нишка на сблъсъка, която теглеше Ядвига обратно към Силви. — Няма нищо. В момента не ми е до забавления с химикали.
Лицето на Ядви грейна.
— Видя ли? — обърна се тя към Силви.
— Нищо де, ще се радвам, ако успея да изпрося малко ендорфини от Ор.
Силви кимна, без да откъсва очи от партньорката си. Явно, още беше раздразнена — от нарушените правила за гостоприемство, или от споменаването за миналото й на Отрицателка. Нямах представа кое я е засегнало повече.
— Ор има ендорфини? — заинтересува се Ядвига.
— Да — потвърди Силви. — Той е долу. Кълцат го.
Ядви изсумтя презрително.
— Скапана жертва на модата. Няма да му дойде умът в главата.
Тя бръкна под разкопчания си костюм и извади пневмоампула. С напълно автоматични движения, очевидно породени от дълъг навик, завинти механизма за гърлото на шишенцето и отметна глава, после със същата механична прецизност разтвори клепачите на едното око и впръсна малко от червеникавата течност. Напрегнатата стойка веднага се поотпусна, характерният за наркотика лек гърч разтърси раменете й и пробяга надолу по тялото.
„Тръпката“ е сравнително безобидна дрога — около шейсет процента аналог на бетатанатина с добавка на растителни наркотични екстракти, които превръщат и най-обикновения предмет в загадъчно съновидение, а елементарния разговор — в потресаващо смешна беседа. Голямо забавление, ако всички в компанията го взимат, но ужасно досадно, ако гледаш на трезва глава. А главното му свойство е, че сваля напрежението и забавя реакциите, и Ядви навярно търсеше точно този ефект, както впрочем и повечето демилитаризатори.
— Значи си от Нова Пеща? — попитах аз.
— М-хмм.
— Как е там в днешно време?
— О, прекрасно. — Тя не успя да удържи усмивката си. — Най-красивият блатен град в Южното полукълбо. Туристическа забележителност.
Силви надигна глава.
— Оттам ли си, Мики?
— Да. Но беше отдавна.
Вратата на апартамента звънна, после се разтвори широко и на прага застана Ор, все още гол до кръста. Шията и дясното му рамо бяха обилно намазани с оранжево органично лепило. Като видя Ядвига, той се ухили.
— Значи си вдигнала градуса, а?
Ор прекрачи в хола и метна купчина дрехи на креслото до Силви, която сбръчка нос. Ядвига поклати глава и размаха празното шишенце срещу гиганта.
— Свалям го. Определено го свалям. Вече съм слязла под нулата.