— Звучи добре.
— Да се надяваме.
— Е, какво искате да направя?
Ново деликатно покашляне.
— Всичко с времето си. Мога ли пак да попитам дали носителят е удобен?
— Много удобен, струва ми се. — Изведнъж осъзнавам. Твърде удобен, впечатляващо ниво на реакциите дори за човек, свикнал с бойните модели на Корпуса. Великолепно тяло, поне отвътре. — Да не би да е нещо ново от „Накамура“?
— Не. — Струва ми се, че жената леко извива очи нагоре и вляво. Тя е служител от ръководството на охраната, вероятно има ретинален дисплей за данни. — Модел „Невросистеми Харкани“, изработен по междупланетен лиценз за „Хумало-Кейп“.
На един емисар не му се полага да проявява изненада. Затова присвивам очи само мислено.
— „Хумало“? Не съм ги чувал.
— Да, естествено.
— Моля?
— Достатъчно е да кажа, че ви снабдихме с най-добрата достъпна биотехника. Едва ли трябва да изброявам на човек с вашия опит възможностите на носителя. Ако ви интересуват подробности, можете да ползвате наръчника чрез дисплей, разположен в лявата част на зрителното ви поле. — Лека усмивка, може би намек за отегчение. — Моделът „Харкани“ не се изработва специално за емисари, а нямахме време за индивидуална поръчка.
— Значи сте изпаднали в криза?
— Много проницателно, Ковач-сан. Да, ситуацията би могла да се опише като критична. Желателно е незабавно да пристъпите към действие.
— Е, за това ми плащат.
— Да. — Дали още отсега ще засегне въпроса кой точно плаща? Едва ли. — Както без съмнение вече се досещате, акцията ще бъде секретна. Нищо общо с онази на Шария. Макар че ако не греша, към края на кампанията имахте известен опит в работата с терористи.
— Да. — След като смазахме междупланетната им флотилия, заглушихме системите за обмен на данни, съсипахме икономиката и в общи линии унищожихме възможностите им за глобална съпротива, все пак останаха неколцина твърдоглавци, които не искаха да схванат посланието на Протектората. Затова се заехме да ги изловим. Чрез проникване в техните организации, чрез сближаване, вербуване, предателство. Или чрез убийства в задните улички. — Известно време се занимавах с това.
— Добре. Сегашната ви мисия не е твърде различна.
— С терористи ли имате проблеми? Да не би квелистите пак да действат?
Тя пренебрежително махва с ръка. Вече никой не взима квелизма на сериозно. Поне от два века насам. Малцината оцелели автентични квелисти на Харлановия свят отдавна са зарязали революционните принципи в името на далеч по-доходната престъпност. Те не представляват заплаха за тази жена или за олигархията, стояща зад нея. Това е първият признак, че нещата не са такива, каквито изглеждат.
— Става дума по-скоро за издирване на беглец, Ковач-сан. Не политическа акция, а неутрализиране на отделна личност.
— И за това викате подкрепления от Емисарския корпус? — Въпреки безпристрастната маска случаят изисква да вдигна вежди. Вероятно и гласът ми леко се е повишил. — Тая личност трябва да е необикновена.
— Да. Така е. Бивш емисар. Ковач-сан, преди да продължим по-нататък, смятам, че трябва да изясним нещо, което…
— Без съмнение трябва да изясните нещо на моя командващ офицер. Защото имам неприятното подозрение, че прахосвате времето и усилията на Корпуса. Ние не се занимаваме с подобна работа.
— … което може донякъде да ви изненада. Вие… несъмнено вярвате, че сте презареден скоро след кампанията на Шария. Може би дори само няколко дни след междузвездното прехвърляне.
Небрежно повдигнати рамене. Емисарско безразличие.
— Дни или месеци… за мен няма особено значе…
— Два века.
— Какво?
— Добре ме чухте. Бяхте на склад почти двеста години. В реално измерение…
От емисарското безразличие вече няма и помен.
— Мамка ви, какво е станало с…
— Моля ви, Ковач-сан. Изслушайте ме. — Рязък, повелителен тон. Вградените рефлекси ме заставят да млъкна, да си възвърна готовността за възприемане и усвояване. Жената продължава малко по-тихо: — По-късно ще ви разкажа най-подробно каквото поискате. Засега трябва да знаете само, че вече не сте част от Емисарския корпус като такъв. Можете да се смятате за нает от Харлановия род в частен порядък.