— А сигурна ли си, че ония машини в бункера все още действат?
Тя се ухили и тръсна глава.
— Какво?
— Говорим за Ню Хок, Мики. Там всичко продължава да действа. Точно това му е проблемът на скапаното място.
Глава 5
Корабът на въздушна възглавница „Пушки за Гевара“ беше точно това, което можеше да се очаква от името — ниска, солидно бронирана стоманена акула, над която като гръбни плавници стърчаха оръжейни системи. За разлика от търговските кораби, кръстосващи между Милспорт и Шафрановия архипелаг, „Гевара“ нямаше външни палуби или кули. Капитанският мостик изглеждаше като разтеглен мехур върху предната част на мътносивата надстройка, а отзад се простираше гладък, плавно извит корпус. Товарните люкове от двете страни на носа изглеждаха пригодени и за изстрелване на ракети или снаряди.
— Сигурна ли си, че ще стане? — обърнах се аз към Силви, когато стигнахме в подножието на товарната рампа.
— Кротувай — изръмжа Ор зад мен. — Това не ти е туристически лайнер.
Имаше право. Макар правителството да твърдеше, че операцията се провежда при най-строги мерки за сигурност, приемането на борда ми се стори крайно зле организирано. До всеки от двата люка стоеше стюард с мърлява синя униформа, който приемаше хартиена документация и проверяваше разрешителните с автоматичен четец, достоен за реквизит от някой сензофилм за епохата на Заселването. Нестройните опашки от заминаващ персонал се виеха насам-натам по рампата сред купища ръчен багаж. Бутилки и лули минаваха от ръка на ръка в студения, свеж въздух. Из редиците царуваше нервно веселие и демонстративен боен дух, сипеха се тъпи шеги за допотопния четец. Стюардите се усмихваха уморено.
— А къде, по дяволите, е Лас? — заинтересува се Кийока.
Силви сви рамене.
— Ще дойде. Винаги се появява навреме.
Наредихме се на по-близката опашка. Групичката пред нас се озърна за миг, демилитите хвърлиха по един оценяващ поглед към косата на Силви, после продължиха да спорят за нещо. Сред тази тълпа тя не представляваше нещо особено. Малко по-напред стърчеше висок черен носител с подобна грива, а тук-там се мяркаха още неколцина, макар и не толкова впечатляващи.
Ядвига стоеше мълчаливо до мен.
— На Лас това му е патологична черта — каза ми Кийока, гледайки във всички посоки, само не и към Ядви. — Вечно закъснява, да му се не види.
— Вградено му е — поясни разсеяно Силви. — Не можеш да станеш професионален инфоспец без склонност да играеш на ръба.
— Хей, аз съм инфоспец, но идвам навреме.
— Не си от водещите — каза Ор.
— Да, бе. Виж какво, ние всички сме… — Тя се озърна към Ядвига и прехапа устни. — Водещ инфоспец не е нищо друго, освен място в екипа. Лас има същото оборудване като мен или…
Страничен човек за нищо на света не би предположил, че Ядви е мъртва. Бяхме я почистили в апартамента — лъчевите оръжия обгарят тъканите и рядко има сериозно кръвотечение — облякохме й вехта военна униформа, която закриваше раните и закрихме изцъклените й очи с широки черни лещи за подсилено виждане. После Силви се свърза чрез екипната мрежа и задейства двигателния й апарат. Вероятно изискваше известно съсредоточаване, но едва ли можеше да се мери с усилията, когато й се бе налагало да координира екипа срещу миминтите на Ню Хок. Сега Ядви вървеше до лявото й рамо, а ние оформяхме фаланга около тях. Простички команди до лицевите мускули държаха устата на мъртвата затворена, а колкото до восъчно-сивкавото лице… е, с тъмните лещи и преметнатата на рамо дълга непромокаема торба Ядви изглеждаше точно като след сериозно надрусване с „тръпка“ и ендорфини. Вероятно и ние нямахме по-добър вид.
— Разрешителното, моля.
Силви подаде пачка листове и стюардът се зае да ги пуска един по един през четеца. Вероятно в същото време тя бе пуснала през мрежата лек импулс до шийните мускули на Ядвига, защото мъртвата завъртя глава малко вдървено, сякаш оглеждаше бронирания корпус на кораба. Тънък щрих, много естествен жест.
— Силви Ошима. Екип от пет души — каза стюардът и вдигна глава да ни преброи. — Оборудването вече е натоварено.
— Точно така.
— Настаняване по каюти. — Той присви очи над екрана на четеца. — Уредено. От 19 до 22 на долната палуба.
Откъм горната част на рампата долетя шумотевица. Всички освен Ядвига се озърнахме назад. Видях жълтеникави одежди и бради, гневни жестове и разправия на висок глас.