— Какво става? — попита небрежно Силви.
— О… Брадите. — Стюардът й върна сканираната документация. — Цяла сутрин дебнат из пристанището. Май снощи са имали сблъсък с двама демилити в някакво заведение далече на изток от тук. Нали ги знаете какви са.
— Да, знаем. Скапани изроди. — Силви взе документите и ги натъпка в джоба на якето си. — Имат ли описания, или ще се задоволят с когото пипнат?
Стюардът се изкиска.
— Разправят, че нямали видеозапис. Заведението използвало целия си капацитет за холографско порно. Но пък имат описание от свидетелите. Жена. И мъж. А, да, жената имала коса.
— Божичко, досущ като мен — разсмя се Силви.
Ор я изгледа странно. Зад нас гълчавата се засили. Стюардът сви рамене.
— Да, може да е всеки от двайсетината координатори, които пропуснах оттук тая сутрин. Хей, едно бих искал да знам — какво могат да правят цяла тайфа свещеници в кръчма с холопорно?
— Да лъскат бастуни? — предположи Ор.
— Религия — каза Силви и издаде глух гърлен звук, сякаш се канеше да повърне. До мен Ядвига залитна и завъртя глава по-рязко, отколкото правят нормалните хора. — Хрумвало ли е някому, че…
Тя изръмжа мощно, от дъното на гърдите си. Стрелнах поглед към Ор и Кийока, видях как лицата им се обтегнаха. Стюардът я гледаше любопитно, но все още без тревога.
— … че всяко човешко свещенослужение е евтин параван, че…
Нов задавен звук. Имах чувството, че нещо изстисква думите от дълбини, задръстени с пресован пясъчник. Ядвига залиташе все по-силно. Сега лицето на стюарда почна да се променя, беше усетил общата атмосфера на тревога и отчаяние. Дори и екипите на опашката зад нас престанаха да обръщат внимание на караницата в горния край на рампата и насочиха интереса си към бледата жена и странната реч, която се лееше от устните й.
— … че цялата човешка история може да е просто някакво скапано оправдание за неспособността да се осигури свестен женски оргазъм.
Жестоко я настъпих по крака.
— Край на цитата.
Стюардът се разсмя нервно. Квелистките настроения, та били те дори ранни и поетични, все още се смятаха за взривоопасни според културните канони на Харлановия свят. Твърде голяма беше опасността всяко увлечение по тях да прелее към по-сетнешната й политическа теория и, разбира се, практика. Ако искаш, наричай корабите на въздушна възглавница с имената на революционни герои, но непременно гледай да са от такава историческа древност, че никой да не помни за какво са се борили.
— Аз… — каза озадачено Силви.
Ор пристъпи да я подкрепи.
— Нека го обсъдим по-късно, Силви. Хайде първо да се настаним. Гледай. — Той я смушка с лакът. — Ядви едва се държи на крака, а и аз не съм по-добре. Може ли…
Тя схвана. Стегна се и кимна.
— Да, по-късно.
Тялото на Ядвига престана да се люшка, дори съвсем естествено избърса чело с опакото на китката си.
— Ендорфинов махмурлук — казах аз и намигнах на стюарда.
Тревогата му изчезна и той се ухили.
— И аз съм си патил, мой човек.
Нова блъсканица в горния край на рампата. Чух как някой изкрещя думата богохулство, после пукот на електрически заряд. Силов бокс, вероятно.
— Тия не си знаят мярката — каза стюардът, надничайки покрай нас. — Трябваше да домъкнат повече народ, щом са решили да се репчат на цял кей, пълен с демилити. Добре, това беше. Можете да минете.
Минахме през люка без повече препятствия и тръгнахме по кънтящите метални коридори да си търсим каютите. Зад гърба ми трупът на Ядви крачеше с механични движения. Останалите се държаха тъй, сякаш не бе станало нищо.
— Какво беше това, дявол да го вземе?
Най-сетне успях да задам този въпрос около половин час по-късно в каютата на Силви. Колегите й смутено стояха наоколо. Ор беше принуден да се навежда заради подсилващите ребра по тавана. Кийока зяпаше през малкия илюминатор с огледално покритие, като че бе открила нещо много интересно във водата отвън. От Ласло все още нямаше никаква вест.
— Беше засечка — каза Силви.
— Засечка. — Кимнах. — И често ли ти се случват такива засечки?
— Не. Не често.
— Но са се случвали и преди.
Ор се приведе под стоманената греда и застрашително надвисна над мен.