Ор изсумтя. Силви затвори очи.
— … че правителството крие грамадни хиперзвукови самолети в секретна станция под полюса и когато те летят, нищо не ги закача. Че орбиталните редовно унищожават наземни обекти, само че за това не се говори. Най-редовно, мой човек. Бас държа, че не сте чували за онзи плаващ екскаватор, дето вчера го намериха на парчета край Саншин Пойнт…
— Чух — прекъсна го раздразнено Силви. — Вчера сутринта, докато те чакахме да се появиш. Според съобщението са се блъснали в скалите, докато заобикаляли носа. Най-елементарна некадърност, а ти търсиш конспирации.
— Вярно шефе, така разправят. Ти очаквала ли си друго?
— Майната ти, я млъквай.
— Лас, старче. — Ор стовари тежка длан върху рамото на инфоспеца. — Ако е било ангелски огън, нямаше да остане нищо. Знаеш го. И адски добре знаеш, че в шибания им обсег около екватора има дупка колкото да прекараш цяла флотилия от колониални шлепове, стига само да не сбъркаш в изчисленията. А сега вземи да зарежеш тия конспиративни тъпотии и се наслаждавай на гледката. Нали заради нея ни домъкна тук.
Гледката наистина беше впечатляваща. Навремето Драва е била както търговска порта, така и военноморско пристанище за целия Ню Хокайдо. Тук бяха пристигали пратки от всички големи градове на планетата и архитектурният комплекс отвъд доковете се простираше на дванайсет километра из предпланините, за да осигури жилища на почти пет милиона души. Във времето на търговския си разцвет Драва съперничела на Милспорт по богатство и изтънченост, а военноморският гарнизон бил един от най-мощните в Северното полукълбо.
Сега минавахме покрай редици порутени складове от годините на Заселването, купища контейнери, килнати кранове като забравени детски играчки и потънали на котва търговски кораби. По водата наоколо лъщяха зловонни петна от химикали, а единствените живи същества бяха няколко умърлушени крилодера, пърхащи насам-натам по ръждясалите покриви на складовете. Докато минавахме, един от тях отметна шия и нададе предизвикателен крясък, но си личеше, че не влага сърце в тая работа.
— Да се пазиш от тях — мрачно ме предупреди Кийока. — Не изглеждат опасни, ама са хитри. На повечето места по крайбрежието вече са изтребили чайките и кормораните, а понякога нападат и хора.
Свих рамене.
— Е, планетата си е тяхна.
Появиха се укрепленията на демилитското предмостие. Стотици метри остра като бръснач животел пълзяха неуморно около периметъра, над околните покриви унило стърчаха неравни редици от приклекнали паешки блокове и стражеви роботи. Във водата две автоматични миниподводници подаваха перископи над повърхността и оглеждаха завоя на устието. От време на време в небето се издигаха разузнавателни хвърчила, вързани за стойките на крановете, а насред предмостието стърчеше свързочна кула.
„Пушки за Гевара“ изключи двигателите и се плъзна странично между двете подводници. Няколко души на кея спряха работата си и над все по-тясната ивица вода прелетяха викове към новодошлите. Повечето дейности се извършваха от безшумни машини. Бреговата охрана провери навигационния интелект на кораба и даде разрешение за акостиране. Автоматичните закрепващи системи се свързаха с гнездата върху стената на кея, споразумяха се за траекторията и изстреляха кабелите. Стоманените въжета се изпънаха и придърпаха кораба. Сгъваемият ръкав за пътници се събуди и плъзна към страничния бордов люк. Антигравитационните платформи трепнаха и се издигнаха до нивото на палубата. Резетата на масивните врати изщракаха.
— Време ми е да тръгвам — каза Ласло и изчезна надолу като плъх в дупка.
Ор направи неприличен жест подир него.
— За какъв дявол изобщо ни домъкна тук, щом толкова си се разбързал да изчезнеш?
От коридора долетя неясен отговор. По металната стълбичка затракаха стъпки.
— Зарежи го — каза Кийока. — Така или иначе няма къде да отидем, преди да си поговорим с Курумая. А около бараката му сигурно ще има опашка.
Ор погледна Силви.
— Какво ще правим с Ядви?
— Ще я оставим тук. — Координаторката гледаше с удивителен копнеж към грозното селище от сиви сферични бараки. Трудно ми беше да повярвам, че я е очаровала гледката. Може би слушаше разговорите на автоматичните системи и следеше как сетивата им се събуждат, после отново заспиват, щом отмине потокът от информация. Тя внезапно се сепна и извърна лице към екипа си. — Разполагаме с каютите до пладне. Няма смисъл да я местим, преди да сме изяснили какво ще правим.