— Да — излита задавено от гърлото й. — Да, така. Там.
Този път, когато размърдва крака, надига се цялото тяло от кръста нагоре, а бедрата й се разтварят, доколкото им позволява спалният чувал. Пръстите ми потъват в нея, а тя ахва тихичко, отпуска прегръдката около шията ми и ме поглежда така, сякаш току-що съм я пробол с нож. Пръстите й се впиват в рамото ми. Описвам вътре в нея бавни, овални движения и усещам как бедрата й се размърдват в протест срещу мудния ритъм. Дъхът й излита през устните ускорен и накъсан.
— Ти си истински — отронва тя. — О, истински си.
И ето че нейните ръце плъзват по мен, пръстите й се борят със закопчалките на якето, галят бързо нарастващата издутина на слабините ми, стискат ме за челюстта. Тя сякаш сама не знае какво да прави с тялото, което докосва, и аз бавно осъзнавам, че докато безвъзвратно потъва в пропастта на своя оргазъм, тя се мъчи да изтласка все по-бързо през устните си едно и също твърдение: истински си, истински си, мамка ти, истински си, нали, ти си истински, о, истински, да, мръснико, да, да, истински си, мамка ти, истински…
Гласът й засяда на гърлото заедно с дъха и тя се сгъва почти на две от силата на избухналото усещане. Обвива се около мен като дългите, смъртоносни ленти на дивия белотрев отвъд рифа Хирата, бедрата й стягат ръката с всичка сила, тялото й се сгъва върху гърдите и рамото ми. Нямам представа откъде, но знам, че е отворила очи и гледа към отсрещния край на бараката.
— Името ми е Надя Макита — тихо изрича тя.
И отново по костите ми сякаш пробягва електрически ток. Както в момента, когато ме сграбчи за ръката — само че този път заради името. В главата ми някакъв глас почва да нарежда автоматично: не е възможно, не е възможно, не е…
Надигам я от рамото си, отпускам я надолу и движението освобождава нова вълна от феромони. Лицата ни са на сантиметри едно от друго.
— Мики — успявам да избъбря аз. — Мики Тръпката.
Тя стрелва глава напред като птица и устата й се впива в моята, прекъсвайки думите. Езикът й е горещ и трескав, а ръцете отново се захващат с дрехите ми, този път решително и целенасочено. Неловко смъквам якето, разкопчавам дебелите панталони от синтебрез и ръката й тутакси хлътва в отвора. Дълги седмици в Неразчистеното почти без уединение и възможност за мастурбиране, тяло, замразено от векове — едва се удържам да не свърша веднага щом ръката й обгръща члена ми. Тя долавя това и се усмихва, без да откъсва устни от моите, усещам го само по лекичкото скърцане на зъби върху зъби и дълбокия, тих гърлен смях. Коленичи в спалния чувал, като се придържа с една ръка за моето рамо, а другата остава между краката ми и се раздвижва. Пръстите й — дълги, тънки, горещи и лепкави от пот — сръчно се свиват на пръстен и нежно танцуват нагоре-надолу. Смъквам панталоните надолу по бедрата си и се накланям назад, за да й дам повече място. Върхът на палеца й играе напред-назад по главичката като метроном. Изстенвам безкрайно дълго, до изпразване на дробовете, и в същия миг тя забавя ритъма почти до нула. Притиска гърдите ми със свободната си ръка, избутва ме към пода, а хватката й върху обтегнатия ми член се стяга като менгеме. Наелектризираните мускули на корема извиват тялото ми на дъга, устремена срещу нейния натиск и това донякъде потиска пулсиращия стремеж да свърша незабавно.
— Искаш ли да бъдеш в мен? — пита сериозно тя.
Тръскам глава.
— Каквото речеш, Силви. Каквото…
Тя рязко дръпва основата на члена.
— Името ми не е Силви.
— Надя. Каквото речеш.