Сграбчвам я за заоблената буза на дупето, за дългото, стегнато бедро и я придърпвам върху себе си. Тя вдига ръка от гърдите ми, посяга надолу, разкрачва се, после бавно се отпуска върху члена ми. От допира ахваме едновременно. Намирам нейде дълбоко в себе си мъничко емисарски самоконтрол и слагам ръце на бедрата й, за да помагам на нейните движения нагоре-надолу. Но това няма да трае дълго. Тя посяга към главата ми и я притегля до едната издута гръд, притиска лицето ми в плътта и ме насочва към връхчето. Засмуквам го и сграбчвам в длан другата гръд, а тя се надига на колене и в бесен галоп насочва и двама ни към експлозия, от която всичко около нас помръква.
Падаме един върху друг в сумрачната барака, тръпнещи и облени в пот. Нагревателят хвърля червеникави отблясъци върху преплетените ни крайници и плътно притиснати тела, и в здрача отеква тъничък звук — може би риданието на тази жена, или пък просто вятърът отвън търси пролука да влезе.
Не искам да я погледна в лицето, за да разбера кое е вярно.
В недрата на глухо тътнещия кораб двамата се измъкнахме от прохода в някакъв коридор и тръгнахме да търсим каюта S-17, оставяйки подир себе си влажни следи. Както бе обещал Оиши, вратата се отвори с едно докосване. Вътре лампите осветиха изненадващо широко пространство. Подсъзнателно се бях подготвил за нещо от рода на спартанската килийка с две койки, която имахме на „Пушки за Гевара“, но Оиши ни бе настанил луксозно. В добре обзаведената първокласна каюта имаше автоматично легло, което можеше да се програмира като широка спалня или като две отделни легла. Мебелите изглеждаха поовехтели, но из въздуха се носеше лек мирис на препарати за дезинфекция, подсказващ, че всичко е безупречно чисто.
— М-м-много мило — изтраках със зъби аз, докато заключвах вратата. — Браво Оиши. Одобрявам.
Банята беше почти колкото и в другите каюти, но имаше вграден сешоар. Съблякохме се, захвърлихме мокрите дрехи и се захванахме да прогоним студа от костите си — първо под мощната струя гореща вода, после под нежната ласка на топлия въздух. Отне ни доста време, защото трябваше да се редуваме, но по лицето на Силви не прочетох покана, докато влизаше в кабинката, затова останах отвън, разтривайки измръзналото си тяло. По някое време, докато я гледах как се върти, а водата тече по гърдите и корема й, стича се между краката, подръпвайки мокрите къдрави косъмчета, усетих, че започвам да се възбуждам. Бързо отидох да взема якето от маскировъчния костюм, седнах неловко и прикрих ерекцията си с него. Жената под душа забеляза движението и ме изгледа учудено, но премълча. Нямаше какво да каже. Последния път, когато видях Надя Макита, тя се унасяше, изтощена от секса, в една барака нейде из равнините на Ню Хок. С лекичка, самоуверена усмивка на устните, обгърнала хлабаво бедрото ми с едната ръка. Когато най-сетне се отдръпнах, тя само се завърта в спалния чувал и промърмори нещо неясно.
Повече не се завърна.
А междувременно ти я облече и почисти, преди другите да се завърнат. Като престъпник, унищожаващ уликите.
На подозрителния поглед на Ор отвърна с добре изиграно емисарско безразличие.
Оттегли се с Ласло в другата барака и лежа буден до зори. Не можеше да повярваш какво си видял, чул и сторил.
Най-сетне Силви излезе от кабинката, затоплена и почти съвсем суха. С усилие се заставих да не зяпам пейзажа на тялото й, придобил внезапно сексуално значение, и отидох да заема нейното място. Тя не каза нищо, само ме потупа по рамото с разхлабен юмрук и лекичко се навъси. После изчезна в съседната каюта.
Останах под душа почти цял час. Въртях се насам-натам под врялата вода, мастурбирах разсеяно и се мъчех да не мисля за онова, което трябваше да направя след завръщането в Текитомура. Около мен „Зора над Дайкоку“ продължаваше глухо да тътне и пореше вълните на юг. Когато излязох изпод душа, метнах мокрите ни дрехи в кабинката и включих сешоара на пълна мощност, после се разтъпках из каютата. Силви спеше дълбоко на леглото. Беше го програмирала като спалня.
Дълго стоях и я гледах как спи. Устата й беше отворена, а косата разпиляна безредно около лицето. Абаносовият централен кабел се беше извил и висеше като пенис покрай едната й буза. Точно сега не ми трябваше подобна картина. Пригладих го заедно с останалите кичури. Тя промърмори нещо и вдигна към устата си същия юмрук, с който ме бе потупала по рамото. Погледах я още малко.
Не е тя.