— Защо Харпунджията има прекия телефонен номер и кода за телефонен достъп през „Хефес“? — попита президентът. Гласът му звучеше по-уверено.
— Не мога да отговоря на този въпрос — каза Фенуик.
— Работил ли си с Иран за инсценирането на претекст да завземе петролните залежи на азербайджанците? — попита президентът.
— Не съм.
— Работил ли си заедно с някого за организирането на смяна в Овалния кабинет?
— Не, сър — отговори Фенуик. — И аз съм озадачен толкова, колкото и вие.
— Продължаваш ли да смяташ господин Худ за лъжец?
— Мисля, че е погрешно информиран. Нямам обяснение за това, което става — отвърна Фенуик.
Президентът се облегна в стола си.
— Никакво ли?
— Не, господин президент.
Лорънс погледна към седящите отсреща.
— Генерал Бърг, мисля да извикам веднага държавния секретар и нашия постоянен представител в ООН. Какво ще кажете да обявим средно ниво на бойна готовност за района?
На свой ред Бърг погледна колегите си. Никой не протестира. Генералът отвърна:
— Като имаме предвид неяснотата срещу кого точно трябва да се бием, напълно ме устройва жълтото ниво.
Президентът кимна. Погледна часовника си.
— Ще се съберем отново в Овалния кабинет в 6,30 часа. Това ще ми даде възможност да поработя с държавния секретар по въпроса какво да кажем за сутрешните новини. Искам хората да се успокоят за нашите войски и за съдбата на петролните ни доставки. — Той погледна към вицепрезидента Котън и към Гейбъл. — Ще поискам от министъра на правосъдието да разследва останалите въпроси, свързани с тази ситуация, колкото може по-дискретно. Искам той да установи дали е била извършена държавна измяна. Някой има ли други идеи? — В гласа на президента имаше нотка на предизвикателство.
Худ току-що беше завършил разговора с Батат и се канеше да се върне при масата, но остана да стои в ъгъла. Никой не се обади.
Вицепрезидентът се наведе напред и скръсти ръце върху масата. Не каза нищо. Гейбъл не се помръдна. Заместникът на Фенуик Дон Роднър беше забил поглед в масата.
— Няма никакви предложения, така ли? — настоя президентът.
Тягостното мълчание продължи още малко. След това вицепрезидентът каза:
— Няма да има разследване.
— Защо? — попита Лорънс.
— Защото до пладне ще получите три предизвестия за оставки на бюрото си — отговори Котън. — На г-н Фенуик, на г-н Гейбъл и на г-н Роднър. В замяна няма да има обвинения, преследване и никакво друго обяснение, освен че членове на правителството са изказали различни мнения относно политическата ни позиция.
Челото на Фенуик почервеня.
— Три оставки ли, г-н вицепрезидент?
— Точно така, г-н Фенуик — отвърна Котън. Изобщо не погледна към шефа на АНС. — Срещу пълна амнистия.
На Худ не убягна подтекстът на казаното. Можеше със сигурност да твърди това и за президента.
Вицепрезидентът също беше участник в конспирацията. Той искаше другите да направят една жертва заради него, макар и неголяма. Напускайки правителството, високопоставени служители често правеха блестяща кариера в частния сектор.
Президентът поклати глава.
— Тук има група представители на правителството, които явно са заговорничели с един международен терорист да откраднат петрола на една страна, да го дадат на друга и да извлекат външнополитически дивиденти от това, като същевременно отнемат поста на президента на Съединените щати. И вие седите тук и арогантно заявявате, че тези хора фактически трябва да получат амнистия. А изглежда дори, че един от тях трябва да остане в правителството като заместник на президента.
Котън погледна към Лорънс.
— Да, точно това казах — рече той. — Алтернативата е един международен инцидент, от който ще излезе така, че САЩ са излъгали Азербайджан. Ще последват поредица от разследвания и съдебни процеси, които ще витаят над това правителство и ще се превърнат в единственото му завещание. Плюс един президент, който не е могъл да разбере какво вършат най-близките му съветници. Президент, чиято собствена съпруга има съмнения, че е умствено и емоционално изтощен. Това едва ли ще укрепи доверието на обществеността в неговите способности.
— Значи всеки да се измъкне — каза ядосан президентът. — Трябва ли да се съглася с това?
— Всеки да се измъкне — повтори спокойно вицепрезидентът.
— Господин вицепрезидент — обърна се генерал Бърг, — искам само да кажа, че ако имах оръжие, щях да ви надупча задника.