Худ се наведе напред.
— Господин президент, изпитвам известно безпокойство във връзка с операцията за сътрудничество в областта на разузнаването в рамките на ООН.
— За нея има грижата Джак Фенуик — успокои го президентът. — Ще бъдете подробно уведомени, когато той се върне от Ню Йорк.
— Агенцията за национална сигурност ли ще отговаря за нея?
— Да — каза му президентът. — Джак ще докладва директно на мен. Пол, надявам се, че това посещение не е за някакво съперничество между Оперативния център и АНС…
— Не, сър — увери го Худ.
Чу се позвъняване по вътрешната уредба. Президентът отговори. Беше госпожа Лей. Каза, че имала нещо за Пол Худ. Президентът се намръщи и я покани да го донесе. Изгледа Худ.
— Пол, какво става?
— Надявам се, нищо — рече Худ.
Госпожа Лей влезе и предаде на Худ един лист.
— Това ли е всичко? — попита той.
Тя кимна.
— А самият файл?
— Празен е.
Худ благодари на госпожа Лей и тя излезе.
— Кой файл е празен? — попита ядосано президентът. — Пол, какво, по дяволите, става?
— Само секунда и ще ви кажа, господин президент — рече Худ. Той погледна листа. — „От единадесет часа тази сутрин до четири часа следобед Джак Фенуик е имал планирана среща с представители на правителството на Иран в тяхната постоянна мисия в Ню Йорк“ — прочете написаното.
— Невъзможно — каза президентът.
— Сър, госпожа Лей е получила това от Агенцията за национална сигурност — каза Худ. Той подаде листа на президента. — Отгоре е изписан номерът на техния файл. Според нашите сведения Фенуик наистина е прекарал голяма част от този следобед в иранската мисия.
Президентът погледна листа и дълго мълча. После бавно поклати глава.
— Фенуик трябваше да се срещне със сирийците, виетнамците и половин дузина други — рече той. — Снощи ми каза точно това. По дяволите, та ние дори не сме близо до постигане на споразумение с Иран за сътрудничество в разузнаването.
— Знам — каза Худ. — Обаче Фенуик е бил там. И освен този документ файлът е празен. Като че ли за АНС няма такова нещо като инициатива на ООН.
— Това са глупости — не се съгласи президентът. — Нови глупости. — Той натисна един бутон на интеркома. — Госпожо Лей, свържете ме с Джак Фенуик.
— Сър, мисля, че не трябва да говорите с когото и да било от АНС — каза Худ.
— Моля?
— Поне засега — рече Худ.
— Почакайте, госпожо Лей. Пол, ти току-що ми каза, че моят съветник по въпросите на националната сигурност нарушава правилата. А сега пък ми казваш, че няма защо да се опитвам да разбера дали това е истина?
— Преди това трябва да поговорим — каза Худ.
— За какво?
— Не вярвам, че тази ситуация с Фенуик се дължи на някакво недоразумение — настоя Худ.
— Аз също — каза президентът. — Когато разговарях с него, бях пределно ясен. Точно затова той и аз трябва да си поговорим.
— Ами ако нещо не е съвсем наред? — попита Худ.
— Какво имаш предвид?
— Ако това е някаква мръсна игра? — запита Худ.
— Ти не си с всичкия си — рече президентът. Беше като ударен от гръм. — За бога, Пол, познавам тези хора от петнадесет, двадесет години — те са добри приятели!
Худ го разбираше. Всичко, което можа да каже, беше:
— Et tu, Brute?4
Президентът го изгледа.
— Пол, за какво говориш?
— Когато Юлий Цезар бил убит от републиканците в Сената, убийството му било организирано от най-близкия и най-стария му приятел — рече Худ.
Президентът пак го изгледа. След малко каза на госпожа Лей да забрави за телефонния разговор. После бавно поклати глава.
— Слушам те — рече той. — Постарай се да бъдеш убедителен.
Худ си даваше сметка за това. Само не знаеше откъде да започне. Възможностите бяха две — заговор или душевна болест. Може би и двете. Реши да започне отначало и така да се ориентира.
— Господин президент, защо ви се обади Фенуик снощи? — попита той.
— Беше приключил срещите с посланиците в хотел „Хей-Адамс“ — каза президентът. — Няколко основни правителства силно се противопоставяха на инициативата за сътрудничество в областта на разузнаването. Трябваше да ме уведоми дали е успял да ги убеди да се съгласят да участват в нея.
— Господин президент — рече Худ, — не вярваме, че Джак Фенуик е бил снощи в хотел „Хей-Адамс“. Очевидно ви е позвънил от някое друго място и разговорът е минал през хотела.