Когато тялото на Черкасов беше хвърлено във водата, яхтата отплава. Когато стана експлозията, се бяха отдалечили толкова много, че платформата почти не се виждаше с просто око.
Харпунджията наблюдаваше със силен бинокъл. Видя под платформата облак жълточервен дим. Кулата потрепери, а след това завъртайки се бавно, започна да се смъква към центъра. Миг по-късно приглушеният тътен от първата експлозия стигна до кораба.
Иранците, застанали на палубата, нададоха радостни викове, а това се стори на Харпунджията странно. Макар да мислеха, че са го направили за доброто на страната си, те се радваха при смъртта на близо сто техни съотечественици.
Миг преди кранът да се стовари върху площадката, експлодира вторият пакет с пластичен взрив. Харпунджията беше изчислил така, че двете експлозии да станат почти едновременно. Нямаше да бъде добре, ако при падането на кулата стрелата, забита в гуменото уплътнение, се откачеше и паднеше в морето. Образува се втори жълточервен облак, но той беше сплескан и разпръснат, когато сондажната кула се товари върху платформата. Чу се слаб трясък и в утринното небе се разхвърчаха останки, които изплашиха чайките наоколо.
Цялото съоръжение потрепери. То напомни на Харпунджията нещо, което беше видял в детството си. Една топола се беше разцепила от бурята и беше паднала напряко върху кабелите на далекопровод. Беше се ударила в тях, отскочи и пак се стовари върху им. Кабелите провиснаха за момент, а после се разкъсаха под тежестта на тополата. Сега стана нещо подобно. Платформата се задържа за миг, след като сондажната кула се стовари върху нея, а след това бетонът и стоманата бавно хлътнаха там, където стана втората експлозия. Платформата се наклони навътре. Пристройки, кранове, резервоари и дори един хеликоптер започнаха да се плъзгат към мястото на пробива, а тяхната тежест увеличи допълнително натиска. Харпунджията ясно видя в далечината ужасния сблъсък, дима и хвърчащите на всички страни парчета дърво и метал.
И в този момент това, което беше очаквал, стана. Допълнителната тежест беше прекалено голяма за платформата, за да я издържи. Тя се разцепи и всичко потъна в морето. Сега яхтата беше твърде далеч, за да може Харпунджията ясно да види всичко. Отдалеч сгромолясването приличаше на водопад, особено когато каскадата от бели и сребристи отломки се стовари върху морската повърхност, предизвиквайки вълни и пръски.
Когато платформата изчезна зад хоризонта, Харпунджията видя в далечината само грамадно кълбо мъгла.
Обърна се и прие поздравленията на своя екип. Те гледаха на него като на футболен герой, но той се чувстваше по-скоро като художник. Използвайки средно голямо количество експлозив и платно от стомана и бетон, Харпунджията беше сътворил картината на идеалното разрушение.