31.
Вашингтон
Понеделник, 23,11 часа
Пол Худ беше разтревожен, объркан и уморен.
Боб Хърбърт току-що беше говорил със Стефан Вийнс от Националното бюро за разузнаване. Вийнс беше останал да работи до късно, за да отхвърли натрупалата се по време на отсъствието му работа. Докато беше в кабинета си, един сателит на НРО беше регистрирал експлозия в Каспийско море. Беше се обадил на Хърбърт, който искаше да бъде уведомен, ако в района се случеше нещо необикновено. След това Хърбърт се беше обадил на Худ.
— Според нашите данни координатите на експлозията отговарят на мястото, където се намира иранската петролна платформа „Маджиди“ 2 — каза Хърбърт.
— Може ли да е някакъв инцидент? — попита Худ.
— Сега проверяваме — отвърна Хърбърт. — Засичаме от платформата някакви слаби радиосигнали, което означава, че може би има оцелели.
— Може би?
— Много от тези платформи имат автоматични маяци, за да сигнализират на спасителните кораби в района. Може би чуваме тъкмо това. Звукът постоянно прекъсва и не можем да кажем дали това е запис.
— Разбирам — рече Худ. — Боб, имам лошо предчувствие за всичко това. Фенуик посещава иранското представителство, а след това нападат иранска петролна платформа.
— Разбирам — рече Хърбърт. — Опитах се да му се обадя, но никой не отговаря. Питам се дали от АНС не са знаели нещо за нападението и дали Фенуик не е отишъл да предупреди за него представителството на Иран в Ню Йорк.
— Ако Фенуик е разполагал с такива сведения, тогава нямаше ли Иран да се опита да предотврати атаката? — попита Худ.
— Не непременно — каза Хърбърт. — Техеран си търсеше повод да установи по-силно военно присъствие в Каспийско море. Едно нападение от страна на Азербайджан може да му даде този повод. Няма да е по-различно от това, което историците разправят — че Франклин Рузвелт позволил да бъде нападнат Пърл Харбър, за да имаме претекст да се намесим във Втората световна война.
— Тогава защо са нужни тези лъжи около президента? — попита Худ.
— За да има основание да каже, че не е бил информиран — отвърна Хърбърт. — Президентът е получавал невярна информация.
— Да, обаче Джак Фенуик не би предприел нещо толкова голямо на своя глава — каза Худ.
— Защо? — попита Хърбърт. — Оли Норт извърши тайна операция при аферата „Иран-контри“…
— Един офицер от въоръжените сили може и да има куража за такова нещо, но не и Джак Фенуик — рече Худ. — Прегледах досието му. Той е от хората, които се прекланят пред институциите. Успял е да си осигури подкрепата им за АНС. Убедил е Конгреса да увеличи бюджета му с петнадесет процента през следващата година. ЦРУ успя да получи само осем процента увеличение, а ние едва шест.
— Впечатляващо.
— Да — каза Худ. — Освен това той не ми прави впечатление на човек, който би поел такъв риск. Не и без нечия подкрепа.
— Е и? Може пък и да има такава — каза Хърбърт.
Мамка му, изруга наум Худ, може и така да е.
— Помисли — продължи Хърбърт, — той е получил двойно повече средства от останалите. Кой би могъл да повлияе до такава степен на Конгреса? Със сигурност не и президентът Лорънс. Той не е достатъчно консервативен за хората от групата по бюджета.
— Не, не е — съгласи се Худ. — Боб, разбери дали Мат може да влезе в архива със записите на телефонните разговори на Фенуик и сведенията за срещите му. Да види с кого може да е разговарял и се е срещал през последните няколко дни и седмици.
— Добре — рече Хърбърт. — Но от това трудно би могло да се направят някакви заключения. На практика шефът на АНС разговаря почти с всички.
— Точно затова — каза Худ.
— Не те разбирам.
— Ако Фенуик е част от някакъв заговор, той вероятно ще се среща със своите хора извън службата. Може би като разберем с кого е престанал да се среща официално, ще открием с кого се вижда тайно.
— Това беше добре измислено, Пол — каза Хърбърт. — Нямаше да се сетя за такова нещо.
— Но не това ме безпокои — продължи Худ. Телефонът иззвъня. — Извинявай, Боб. Ще запознаеш ли Майк с новината?
— Да — каза Хърбърт.
Худ се прехвърли на друга линия. На телефона беше Сергей Орлов.
— Пол — каза Орлов, — имам добри новини. Твоят човек е при нас.
— Какво имаш предвид с това, че е при вас? — попита Худ.
Руският агент трябваше само да го държи под око.
— Агентът ни е пристигнал навреме, за да попречи да не отиде и той при другарите си — рече Орлов. — Убиецът е бил ликвидиран и оставен в болничната стая. Твоят човек е бил прехвърлен от болницата на друго място. Сега е там.