Когато свършиха, Шарън остана да вечеря с Харлей у дома, а Худ заведе Александър в тяхната любима мазна дупка, „Бистрото на ъгъла“ или „Бистрото на съдебния лекар“, както му викаше Шарън, която много държеше на здравословния начин на хранене. После той се върна в къщата, взе набързо и без много шум някои неща и се отправи към новия си дом.
Худ огледа хотелската стая. В нея имаше покрито със стъкло бюро с попивателна, лампа и папка с пощенски картички върху него, двойно легло и фабрично изработен килим с цвят, който беше в тон с плътните, драпирани завеси. На стената имаше репродукция в рамка, на която се виждаше шут с облекло, което подхождаше на килима. Имаше също и гардероб с вграден шкаф, в който се намираше малък хладилник, и още един шкаф с телевизора. И, разбира се, нощно шкафче с Библията на него. Имаше и нощна масичка с лампа за четене като тази на бюрото, четири кошчета за боклук, часовник и кутия с тоалетна хартия, която беше извадил от банята.
„Моят нов дом“, помисли си отново той.
Като се изключи лаптопът върху бюрото и снимките на децата до него — те бяха правени миналата година в училище и още бяха в картонени пликове, — тук нямаше нищо от дома му. Петната по килима не бяха от ябълковия сок, който Александър беше разлял върху този у дома като малък. Картината с шута не беше рисувана от Харлей. В хладилника не беше пълно с пластмасови кутии, пълни с онзи гаден сок от киви, ягоди и кисело мляко, който Шарън обичаше.
На екрана на този телевизор никога не са били пускани видеозаписи от празнувания на рождени дни, партита около басейна в градината, годишнини, гостувания на роднини и колеги. От това легло Худ никога не беше наблюдавал как изгрява и залязва слънцето. Никога не беше лежал в него болен от грип и не бе усещал как рита още нероденото му дете в корема на жена му. Ако повикаше децата, те нямаше да дойдат.
В очите му започнаха да напират сълзи. Обърна се да погледне часовника или нещо друго, каквото и да е, за да прекъсне този поток от мисли и картини от миналото. Трябваше да го преодолее колкото може по-скоро. Времето не чакаше. Все още имаше професионални задължения. Но, Боже Господи, нямаше никакво настроение да отиде на работа. Да разговаря и да се преструва на също толкова щастлив, колкото е, когато приказва със сина си, да се пита кой знае и кой още не е разбрал за развода му от вашингтонската машина за моментално разпространяване на клюки, на която викаха „лозата“.
Погледна към тавана. Част от него беше искала това да стане. Худ имаше нужда от свобода, за да си върши работата. Искаше да престане да бъде критикуван и осъждан от Шарън, да престане непрекъснато да разочарова жена си.
Но друга част от него, и то много по-голяма, дълбоко съжаляваше, че се беше стигнало до тук. Нямаше вече да има с кого да споделя преживяванията си и децата щяха да страдат заради недостатъците на родителите си.
Истината за окончателния му развод се стовари върху него с всичка сила и Худ остави сълзите да потекат свободно по бузите му.
3.
Вашингтон
Неделя, 18,32 часа
Шестдесет и една годишната първа дама Меган Кетрин Лорънс се спря пред едно тясно, дълго огледало в позлатена рамка от края на седемнадесети век, поставено върху подобаващ за него шкаф. Огледа за последен път късата си, права побеляла коса и сатенената рокля с цвят на слонова кост, преди да вземе белите си ръкавици и да напусне салона на третия етаж. Остана доволна от вида си. Високата, стройна и елегантна жена прекоси южноамериканския килим от колекцията на президента Хърбърт Хувър и влезе в президентската спалня. Личният будоар на президента беше точно срещу нея. Тя погледна към осветените от лампите бели стени и светлосините завеси на Кенеди, към леглото, използвано за първи път от Гроувър и Франсис Кливланд, към люлеещия се стол, в който нежната и предана Илайза Джонсън е чакала новини от процеса през 1868 година за подвеждане под съдебна отговорност на нейния съпруг Ендрю, към масичката до леглото, където седмият президент Ендрю Джексън всяка нощ изваждал миниатюрния портрет на починалата си съпруга от мястото му до сърцето си и го поставял върху масата до любимата й Библия, за да бъде сигурен, че лицето й ще бъде първото нещо, което виждал всяка сутрин.