Разгледаха номерата на стаите, поставени върху стената пред тях: от 300 до 320 бяха отдясно. Стая номер 310 беше по средата на дълъг, ярко осветен коридор. Отправиха се нататък.
— Какво ще правим? — попита Батат.
— Първо трябва да огледаме стълбището — каза Одет. — Искам да съм сигурна, че другият убиец не наблюдава стаята оттам.
— А след това?
— Какво ще кажеш да се ожениш? — попита тя.
— Опитах веднъж, но не ми хареса — рече Батат.
— Тогава сигурно това няма много да ти допадне — отвърна тя. — Ще ти кажа какво съм намислила, когато стигнем стълбището.
Те се отправиха нататък. Стълбите се намираха в противоположния край на коридора. Когато наближиха номер 310, Батат усети как сърцето му започна да бие по-бързо. На дръжката на вратата висеше табела с надпис „Не безпокойте“. В това място имаше нещо опасно. Батат го усети, докато минаваха. Усещането не беше физическо, а душевно. Батат не би могъл да го нарече осезаемо зло, но стаята определено предизвикваше у него чувството, че е леговище на звяр.
Когато стигнаха стълбището, Одет пусна ръката му. Извади пистолета си от кобура и зави заглушителя. След това излезе пред Батат и предпазливо надникна през прозореца в горната част на вратата. Отзад нямаше никой. Одет натисна дръжката и влезе. Батат я последва. Той отстъпи към бетонните стълби и се подпря с една ръка на парапета. Когато не се движеше, се чувстваше по-добре. Одет задържа вратата с крак, за да не се затвори и да останат заключени. Погледна към Батат.
— Сигурна съм, че отвътре стаята на Харпунджията е силно защитена — каза тя. — Тъй като вероятно няма да успеем да влезем, ще се опитаме да го накараме той да излезе.
— Съгласен съм — рече Батат. Беше уморен и замаян и трябваше да полага усилия, за да се съсредоточи. — Какво предлагаш?
— С теб ще инсценираме скандал между любовници — каза тя.
Това изостри вниманието му.
— За какво? — попита той.
— Няма значение — отвърна тя. — Важното е да започнем да спорим коя е нашата стая.
— Единият ще твърди, че е 312, а другият ще настоява, че е 310 — каза Батат.
— Точно така — рече Одет. — След това ще отворим вратата на 310.
— Как?
Одет бръкна в джоба си.
— С това — каза тя и му показа серийните ключове, които беше взела от домакинката. — Ако имаме късмет, Харпунджията ще поиска само да ни прогони.
— Ами какво ще стане, ако някой друг излезе от стаята си и извика охраната на хотела? — попита Батат.
— В такъв случай ще трябва по-бързо да спорим — каза Одет, свали сакото си и го преметна върху ръката, за да скрие пистолета.
Жената, изглежда, започваше да става нетърпелива и малко изнервена. Батат не я обвиняваше. Двамата трябваше да се изправят пред Харпунджията и пред неизвестността. Ако не беше така замаян, сигурно и той освен яд щеше да изпитва и малко страх.
— Целта е да отвлечем вниманието на Харпунджията достатъчно за дълго, за да го убием.
— Разбирам — каза Батат. — Какво искаш да направя?
— Когато отворя вратата, искам да я блъснеш силно навътре — каза тя. — Това ще стресне Харпунджията и ще ми даде време да се прицеля и да стрелям. Когато приключим, ще се върнем при стълбището и ще се махнем.
— Добре — съгласи се Батат.
— Ще можеш ли да се справиш? — попита Одет.
— Мисля, че ще мога да направя това, което искаш — каза той.
Тя кимна и леко му се усмихна, за да го окуражи, а може би по-скоро да окуражи себе си.
Миг по-късно те тръгнаха надолу по коридора.
49.
Санкт Петербург, Русия
Вторник, 11,02 часа
Йосиф Норивски беше връзката на руския Оперативен център с другите разузнавателни служби на страната, а също и с Интерпол. Беше млад, с широки рамене, къса черна коса и издължено, бледо лице. Когато влезе в кабинета на генерал Орлов, лицето му изразяваше нещо средно между недоумение и гняв.
— Нещо не е наред — каза той.
Норивски не разпространяваше информация, ако не беше сигурен в нея. По тази причина всичко, казано от него, прозвучаваше като декларация.
Подаде на Орлов комплект снимки с размер осем на десет. Орлов бързо разгледа единадесетте малко неясни черно-бели фотографии. На тях се виждаха как петима мъже с маски за ски на очите водят шести човек без маска през един коридор със стени от големи сиви тухли.
— Тези снимки са направени от скритите камери на строго охранявания затвор Ленкоран в Азербайджан — обясни Норивски. — Получихме ги преди два дни. Човекът без маска е Сергей Черкасов. От СИС се надяват, че можем да им помогнем да ги индентифицират.
СИС беше Държавната разузнавателна служба на Азербайджан. Те все още поддържаха сравнително тесни връзки с руските разузнавателни служби.