— Нарочно върви бавно, за да не привлича вниманието — каза Батат. Той й върна пистолета. Дишаше тежко и с мъка се държеше на крака.
— Имаш достатъчно време да го настигнеш и да го застреляш.
— Ами ти?
— Аз само ще те забавя — каза той.
Одет се поколеба. Преди час тя не искаше той да участва в тази работа, а сега се чувстваше така, сякаш го изоставяше.
— Губиш ценно време — рече Батат. Той леко я бутна и се отправи към вратата. — Тръгвай. Аз ще сляза по стълбите и ще се опитам да се добера до посолството. Ще видя какво мога да направя оттам.
— Добре — съгласи се тя, обърна се и изтича към вратата.
— Той ще е въоръжен! — викна след нея Батат. — Не се колебай!
Тя махна с ръка, за да му покаже, че го е чула, и излезе навън.
Коридорът се пълнеше с пушек. Няколко от гостите на хотела се бяха скупчили там, за да видят какво става. Започваха да пристигат хора от обслужващия персонал и от охраната. Те поведоха всички към стълбището.
Одет каза на един от охраната, че в стая номер 312 има човек, който се нуждае от помощ. После хукна по стълбите.
След по-малко от минута беше на улицата. Паркингът беше от другата страна на сградата. Затича се нататък.
Харпунджията беше изчезнал.
52.
Вашингтон
Вторник, 3,13 часа
Пол Худ се върна в правителствената зала и затвори вратата след себе си. Пое дълбоко въздух, за да се успокои. В стаята миришеше на кафе. Беше доволен. Така миризмата на измяната се чувстваше по-слабо. След това Худ извади пейджъра си, потърси един номер и отиде до телефона, за да го набере. Не искаше да го прави, но трябваше. Това беше единственият начин, който му идваше наум, за да попречи на очертаващия се държавен преврат.
При второто позвъняване отсреща някой вдигна телефона.
— Ало? — каза гласът.
— Меган, обажда се Пол Худ.
— Пол, къде си? — попита първата дама. — Безпокоях се…
— Намирам се в правителствената зала — каза той. — Меган, слушайте. Фенуик определено е замесен в някакъв заговор. Имам чувството, че той, Гейбъл и някой друг участват в тази работа, която има за цел да злепостави президента.
— Защо някой ще иска да изкара мъжа ми, че не е с всичкия си? — попита тя.
— Защото са пуснали в действие план за конфронтация с Иран и Русия за Каспийско море — каза Худ. — Ако успеят да убедят президента или обществеността, че той не е в състояние да се справи с положението, той ще трябва да подаде оставка. Тогава новият президент или ще разшири войната, или — което е по-вероятно — ще я прекрати. Това ще му спечели точки пред народа и пред Иран. Може би при подобна ситуация ще си поделим с иранците петролните кладенци, които сега принадлежат на Азербайджан.
— Пол, това е чудовищно — каза Меган. — Вицепрезидентът участва ли?
— Възможно е — каза Худ.
— И те очакват нещата да се развият според плановете им, така ли?
— Меган, те са много близо до такъв развой на събитията — каза Худ. — Обстановката в Каспийския район става все по-напрегната и са прехвърлили съвещанията от Овалния кабинет в залата за извънредни ситуации. Нямам право да влизам там.
— Ще се обадя по личния телефон на Майкъл и ще го помоля да те приеме — рече Меган.
— Това няма да е достатъчно — отвърна Худ. — Искам да направите нещо друго.
Меган го попита какво точно и той й каза.
— Добре — рече тя, когато той свърши. — Дай ми само пет минути.
Худ затвори телефона.
Това, което предлагаше, беше потенциално опасна тактика както за него, така и за първата дама и при най-добро стечение на обстоятелствата нямаше да бъде приятно, но беше необходимо.
Худ огледа залата.
Ситуацията беше различна от тази, когато трябваше да освободи дъщеря си. Тогава той беше действал инстинктивно. Трябваше да предприеме нещо, ако искаше тя да оцелее. Нямаше друг избор.
Сега беше друго.
Опита се да си представи какви решения са вземани в тази стая през вековете — решения за обявяване на войни, за депресии, за човешки права и външна политика. Всяко от тях се беше отразило на историята в по-малка или по-голяма степен, но по-важното беше дали са били правилни или погрешни. Всички са изисквали поемането на отговорност. Някой е трябвало да повярва, че е взел правилното решение, трябвало е да рискува всичко, като се започне от кариерата и се стигне до националната сигурност и живота на милиони хора.