— Ами че нали затова е църквата — рече Хърбърт.
Худ се замисли за момент. След това се усмихна и тръгна към вратата.
— Браво — рече той.
— Късмет — пожела му Хърбърт и също забута инвалидната количка към вратата.
13.
Гобустан, Азербайджан
Понеделник, 23,56 часа
Гобустан е малко невзрачно селце, разположено на четиридесет и пет мили южно от Баку. Районът е бил заселен 8 000 години преди н.е. и е осеян с пещери и извисяващи се над тях голи скали. Пещерите се гордеят с праисторическа живопис, както и с по-късни форми на изразяване — надписи, оставени преди 2 000 години от римски легионери.
В подножието, точно под пещерите, има няколко овчарски колиби. Разпръснати из стотици акри пасища, те са били построени в началото на века и повечето от тях още се използват, макар и не винаги от хората, които се грижат за стадата. Една голяма колиба беше скрита зад скала, от която се виждаше цялото село. Единственият достъп до нея беше по черен коларски път, прокаран през хълмовете от хилядите пешеходци, минали оттам, и от ерозията.
Вътре петима мъже седяха около паянтова дървена маса в средата на малката стая. Друг мъж седеше на стол до прозореца, който гледаше към пътя. В скута му лежеше автомат „Узи“. Седмият от групата все още беше в Баку и наблюдаваше болницата. Не бяха сигурни кога ще пристигне пациентът, обаче когато това станеше, Морис Чарлс искаше неговият човек да е готов.
Прозорецът беше отворен и вътре нахлуваше прохладен бриз. Като се изключат крясъците на един бухал и някой друг търкалящ се камък, бутнат от лисиците, които гонеха мишки из скалите, около колибата цареше такава тишина, на каквато Харпунджията рядко се беше радвал при пътуванията си по света.
С изключение на Чарлс мъжете се бяха разсъблекли по гащета. Те разучаваха снимките, получени чрез сателитната връзка. Преносимата чиния с диаметър петнадесет сантиметра беше поставена върху покрива на колибата, където не привличаше вниманието, гледана от югоизточното небе и сателита „Хоризонт ТЗ“. Издигнат на 35 736 километра над земята, на 21 градуса и 25 минути на север и 60 градуса и 27 минути на изток, това беше сателитът на Националното разузнавателно бюро на Съединените щати, който се използваше за наблюдение на Каспийско море. Американецът, с когото Чарлс контактуваше, му беше дал кода за ограничения достъп до неговия сайт в мрежата и през последните двадесет и четири часа той получаваше снимки от него.
Декодерът, който използваше, „Стеларфото Джъдж 7“ беше даден на Чарлс пак от същия американец чрез едно от американските посолства. Това беше компактен апарат с приблизителни размери и конфигурация на факсов апарат. СПИ7 изкарваше снимките на дебела проявителна хартия — гладка и намаслена, което не позволяваше да бъде преснимана на факс или предавана по електронен път. Всеки подобен опит би бил равносилен да се притиска мониторен екран от течни кристали. Получателят ще види само някакво размазано петно. Апаратът предлагаше честота на изображението до десет метра. В комбинация с инфрачервените лещи на сателита той можеше да разчете цифрите на крилото на самолет.
Чарлс се усмихна. На снимката се виждаше самолетът му. Или по-скоро азербайджанският самолет, който бяха купили.
— Сигурен ли сте, че американците ще го открият, когато започнат да търсят улики? — попита един от мъжете.
Беше нисък, мургав, с дрезгав глас, бръсната глава и хлътнали очи. Ръката му си играеше с цигарата, провиснала от устните му. На лявата си ръка имаше татуировка, изобразяваща навита на кълбо змия.
— Нашият човек ще се погрижи за това — каза Чарлс.
Те със сигурност щяха да го открият. Това беше и причината за тази атака срещу иранската петролна платформа. Веднага след инцидента Националното бюро за разузнаване на Съединените щати щеше да прегледа архива от снимки на сателита от петролодобивния район Гюнешли в Каспийско море. Експертите по разчитане на снимки щяха да прегледат всичко от последните няколко дни, за да видят кой може да е извършвал разузнаване в близост до платформата. Щяха да открият самолета на Чарлс. После щяха да открият и нещо друго.
Малко след атаката в морето щеше да бъде пуснат един труп, трупът на руския терорист Сергей Черкасов. Черкасов бе заловен от Азербайджан в Нагорни Карабах, освободен от хората на Чарлс и сега го държаха на борда на „Рахел“. Щеше да бъде убит малко преди атаката с куршум от карабина „Джевхер“, иранско производство. Такъв куршум ще бъде изстрелян и от охраната на платформата. Когато трупът на руснака бъде открит благодарение на разузнаването, това ще бъде съобщено тайно на ЦРУ. Американците ще намерят в джобовете на терориста снимките — тези, които Чарлс беше направил от самолета. На една от тях ще се вижда част от крилото и същите цифри, които могат да се видят и от спътника. Друга снимка ще има обозначения с маслен молив на мястото, което терористът би трябвало да атакува.
Със сателитните снимки и трупа на терориста Чарлс не се съмняваше, че Съединените щати и останалият свят ще стигнат до заключението, което той искаше да направят.
Погрешното.
Че руснаците и Азербайджан са се съюзили, за да изгонят Иран от доходните петролни платформи в Гюнешли.
14.
Ню Йорк
Понеделник, 16,01 часа
Държавният департамент държи два офиса близо до сградата на Организацията на обединените нации в нюйоркския квартал Ийст Сайд. Единият е Бюрото за чуждите мисии, а другият Бюрото, отговарящо за сигурността на дипломатите.
Четиридесет и три годишната Лайза Барони беше помощник-директор, отговарящ за претенциите на дипломатите в Бюрото за дипломатическите мисии. Това означаваше, че когато някой дипломат имаше проблем с правната система на Съединените щати, тя се намесваше. Правен проблем може да означава всичко, като се започне от незаконно претърсване на багажа на дипломата на някое от местните летища и нападение срещу него до неотдавнашното окупиране на Съвета за сигурност от терористи.
Преди десет дни Барони отиде там, за да бъде на разположение на дипломатите със съветите си, но се озова в положението да успокоява родителите на децата, задържани като заложници по време на нападението. Тогава тя се запозна с генерал Майк Роджърс. Генералът разговаря с нея за кратко, когато обсадата приключи. Каза й, че е впечатлен как е действала спокойно, енергично и отговорно по време на кризата. Обясни й, че е новият шеф на Оперативния център във Вашингтон и търси способни хора, които да работят при него. Попита я дали би могъл да й се обади, за да разговарят по въпроса. Роджърс й беше направил впечатление на сериозен човек, който се интересува повече от способностите, отколкото от пола й, повече от това какво може, отколкото от дължината на полата. Това й хареса. А също и перспективата да се върне във Вашингтон. Барони беше израснала там. Беше учила международно право в Джорджтаунския университет и всичките й приятели и роднини живееха там. След три години, прекарани в Ню Йорк, Барони нямаше търпение да се върне.
Когато генерал Роджърс най-сетне й се обади, поводът не беше за това, което тя очакваше.
Той се обади рано следобед. Барони чу обясненията му как неговият началник Пол Худ бил оттеглил оставката си. Обаче той, Роджърс, продължавал да търси способни хора и имал предложение за нея. Запознал се с досието й в Държавния департамент и решил, че тя е добър кандидат за мястото на Марта Макол, съветничката по политически въпроси, която беше убита в Испания. Той би я извикал във Вашингтон за разговор, ако тя му помогне с решаването на един проблем в Ню Йорк.
Барони попита дали помощта, от която се нуждае, е законна. Роджърс я увери, че е така. В такъв случай тя с радост е съгласна да му помогне. Така се установяваха връзки с Вашингтон. Чрез почесване по гърба.
Роджърс й обясни, че иска да разбере какви срещи има в Ню Йорк шефът на Агенцията за национална сигурност Джак Фенуик, но не обявените официално, а тези, които бъдат осъществени в действителност.
За Барони нямаше да бъде трудно да разбере това. Фенуик имаше кабинет в нейната сграда и обикновено го използваше, когато пристигнеше в Ню Йорк. Беше на седмия етаж, до кабинета на държавния секретар. Но помощникът на Фенуик в Ню Йорк каза, че този път той нямало да работи в кабинета си и срещите му щели да бъдат в различни консулства.