— Да — отвърна Хърбърт. — И мисля, че това няма да ти хареса. Фенуик казва, че президентът го е изпратил.
— Нареждането само устно ли е било?
— Да — каза Хърбърт.
— Господи! — рече Худ. — Виж какво, в тази иранска история явно е замесен и някой друг.
— Сигурно — съгласи се Хърбърт. — Може би вицепрезидентът или началник-щабът…
— Обади се в кабинета на вицепрезидента Котън. Виж какво ще каже. Идвам бързо.
— Ще поръчам да донесат пица — каза Хърбърт.
Худ затвори телефона и съсредоточи вниманието си върху лавирането из бясното пиково движение.
В момента за него това беше приятно разнообразие.
18.
Гобустан, Азербайджан
Вторник, 1,22 часа
Другите мъже спяха направо върху спалните чували, които бяха купили втора ръка от Баку. Обаче Морис Чарлс беше още буден и продължаваше да седи до дървената маса в овчарската колиба. Въпреки че нямаше проблеми със съня преди акция, трябваше да чака други хора да свършат някои неща, от които зависеше самата операция. Дотогава нямаше и не можеше да почива.
Когато най-после телефонът иззвъня, той му подейства като електрически шок. Това беше последната несвършена работа преди часа „X“.
Чарлс отиде при масата с уредите. Редом с декодера „Стеларфото Джъдж 7“ беше апаратът „Зед-4“, конструиран от КГБ през 1992 година. Секретната телефонна система имаше вида и формата на обикновена книга с твърди корици. Малката, плоска слушалка влизаше елегантно в легло отстрани. Това беше забележително улеснение в сравнение с радиостанциите от точка до точка, използвани в началото от Чарлс. Този апарат можеше да действа в радиус две мили и половина. „Зед-4“ се използваше при редица сателитни връзки за клетъчни трансмисии по света. Поредица от вътрешни аудиоусилватели напълно елиминираха възможността сигналите да се изгубят. Освен това „Зед-4“ е много надежден срещу подслушване. Повечето подобни телефонни апарати, включително и „Так-Сат“ в Съединените щати, са кодирани със 155 еднозначни цифри. За да пробият кода, подслушвателите трябва да имат това предвид в своите двуцифрени основни числа. Дори при използването на такива усъвършенствани компютри като „Грей-916“ тази работа може да отнеме седмици. ЦРУ успя да съкрати времето на дни чрез кражба на компютърно време от персонални компютри. През 1997 година Управлението започна да използва интернет сървъри, за да прикача цифрите към домашни компютърни системи. Малки количества компютърна памет бяха приспособени да работят по проблема без знанието на ползвателя. Чрез прикачване към мрежа от милиони персонални компютри ЦРУ успя да прибави гигабайтове компютърна мощ за решаването на проблема. Това създаде проблем и за контрапрограмистите, тъй като не беше възможно да бъде затворена системата на ЦРУ, известна като „Стелт-Фийдд“. Така „Зед-4“ бе приспособен да използва сложен засекретяващ код с 309 еднозначни числа. Дори системите CFS не са достатъчно мощни, за да пробият навреме този код.
Чарлс се обади при третото позвъняване.
— Си диез — каза той.
Това беше кодовото наименование на приемателя.
— Нормално до — отвърна повикващият.
— Продължавай — рече Чарлс.
— Стоя на отсрещната страна на улицата от обекта — докладва обаждащият се. — Изкарват го през страничната врата.
— Няма ли линейка?
— Не.
— Кой е с него? — попита Чарлс.
— Двама мъже. Не са в униформи.
Той се усмихна. Американците бяха толкова предвидими. Ако агентите бяха повече от двама, те неизменно се придържаха към приетите при тях правила. „Кое отличава войника от шпионина? Правило петдесет и три: за войника човекът е по-важен от поставената задача.“ Този начин на мислене е валиден още от времето, когато кавалерията на Съединените щати се е подвизавала на Запад. Когато някои от по-агресивните индиански племена като апахите били преследвани, те спирали и нападали заселници. Винаги изнасилвали една от жените и я оставяли на такова място, където кавалерията със сигурност ще я намери. Войниците винаги изпращали жената обратно във форта с ескорт. Това не само забавяло преследващата колона, но и намалявало числеността й.
— Подкреплението на мястото ли си е?
— Да, сър.
— Тогава ги ликвидирайте — нареди Чарлс.
— Готово — отвърна уверено другият. — Край.
Връзката прекъсна. Чарлс остави слушалката на мястото й.
Свърши се. Това беше последната стъпка. Беше оставил единия агент жив, за да привлече останалите. Една инжекция във врата, бързо действаща вирусна пневмония и целият местен екип беше извън строя. Сега никой нямаше да бъде в състояние да сглоби пъзела и да му попречи да изпълни задачата си.
Трябваше да се обади още веднъж по телефона, преди да си легне. Разговорът щеше да се състои по гарантирана срещу подслушване линия с Вашингтон с един от малкото хора, които знаеха за участието му в тази операция.
С човек, който не спазваше правилата.
Човекът, измислил най-дръзкия план за действие в наше време.
19.
Баку, Азербайджан
Вторник, 1,35 часа
Пътуването с кола до ВИП болницата отне по-малко от десет минути. Това беше единствената ВИП болница, която според американското посолство отговаряше на западните стандарти за здравеопазване. От посолството имаха уговорка с д-р Канибов — един от малкото говорещи английски лекари в града. На петдесет и седем годишният Канибов се плащаше извънредно, за да бъде непрекъснато на разположение двадесет и четири часа в денонощието за спешни случаи и да препоръчва квалифицирани специалисти, когато е необходимо.
Том Моор не знаеше дали ще е нужен специалист. На него му беше известно само, че Пат Томас го беше събудил преди двадесет минути. Томас беше чул Дейвид Батат да стене на походното си легло. Когато отиде да го види, завари Батат облян в пот и треперещ. Медицинската сестра на посолството го прегледа и му измери температурата. Беше тридесет и девет градуса и пет по Целзий. Сестрата предположи, че Батат може да си е ударил главата или да е получил някакво увреждане на кръвоносните съдове, когато е бил нападнат. Вместо да чакат линейка, Томас и Моор качиха Батат на една от колите на посолството и го закараха до болницата. Медицинската сестра се обади по телефона на д-р Канибов още преди да пристигнат, за да му каже, че имат случай на неврогенен шок.
„Само това ни липсваше, да останем с човек по-малко“, помисли си Томас, докато караше по тъмните, пусти улици на търговския район, в който се намираха и посолствата. Дори при нормални условия за работата на разузнавача не беше никак добре да разполага с прекалено малко хора. А за да се открие Харпунджията — един от най-неуловимите терористи в света, — трябваха повече. Единствената надежда на Томас беше, че обаждането му във Вашингтон ще му осигури навреме сътрудничество с петербургската връзка.
Доктор Канибов живееше на една пресечка от болницата. Когато пристигнаха, високият възрастен лекар с побелели коси отстрани на голото теме ги очакваше. Зъбите на Батат тракаха и той кашляше. Докато двама санитари го слагаха на носилката пред входа, устните и върховете на пръстите на американеца посиняха.
— Много затруднено кръвообръщение — каза Канибов на един от санитарите. — Кислород. — Той погледна устата на Батат. — Има следи от слуз. Респиратор, а после му измерете оралната температура.
— Какво мислите, че не е наред? — попита Томас.
— Още не мога да кажа — отвърна Канибов.
— Сестрата в посолството каза, че може да е неврогенен шок — каза Томас на доктора.
— Ако беше така, лицето му щеше да е бледо, а не зачервено — каза ядосан докторът. — Той изгледа Томас и Моор. — Господа, вие можете да останете да чакате тук, а може и да си отидете и да чакате…
— Ще останем тук — рече Томас. — Поне докато разберете какво му е.
— Много добре — каза докторът, докато вкарваха носилката с Батат в отделението.
„За спешно отделение тук е необичайно спокойно“, каза си Томас. Когато някое от трите му момчета се наранеше във Вашингтон или в Москва, спешните отделения приличаха на западното крило на Белия дом. В тях цареше шумен, преднамерен хаос. Предположи, че в клиниките в победните квартали на Баку обстановката вероятно е подобна. Въпреки това тишината беше изнервяща, мъртвешка.