Когато тялото на Черкасов беше хвърлено във водата, яхтата отплава. Когато стана експлозията, се бяха отдалечили толкова много, че платформата почти не се виждаше с просто око.
Харпунджията наблюдаваше със силен бинокъл. Видя под платформата облак жълточервен дим. Кулата потрепери, а след това завъртайки се бавно, започна да се смъква към центъра. Миг по-късно приглушеният тътен от първата експлозия стигна до кораба.
Иранците, застанали на палубата, нададоха радостни викове, а това се стори на Харпунджията странно. Макар да мислеха, че са го направили за доброто на страната си, те се радваха при смъртта на близо сто техни съотечественици.
Миг преди кранът да се стовари върху площадката, експлодира вторият пакет с пластичен взрив. Харпунджията беше изчислил така, че двете експлозии да станат почти едновременно. Нямаше да бъде добре, ако при падането на кулата стрелата, забита в гуменото уплътнение, се откачеше и паднеше в морето. Образува се втори жълточервен облак, но той беше сплескан и разпръснат, когато сондажната кула се товари върху платформата. Чу се слаб трясък и в утринното небе се разхвърчаха останки, които изплашиха чайките наоколо.
Цялото съоръжение потрепери. То напомни на Харпунджията нещо, което беше видял в детството си. Една топола се беше разцепила от бурята и беше паднала напряко върху кабелите на далекопровод. Беше се ударила в тях, отскочи и пак се стовари върху им. Кабелите провиснаха за момент, а после се разкъсаха под тежестта на тополата. Сега стана нещо подобно. Платформата се задържа за миг, след като сондажната кула се стовари върху нея, а след това бетонът и стоманата бавно хлътнаха там, където стана втората експлозия. Платформата се наклони навътре. Пристройки, кранове, резервоари и дори един хеликоптер започнаха да се плъзгат към мястото на пробива, а тяхната тежест увеличи допълнително натиска. Харпунджията ясно видя в далечината ужасния сблъсък, дима и хвърчащите на всички страни парчета дърво и метал.
И в този момент това, което беше очаквал, стана. Допълнителната тежест беше прекалено голяма за платформата, за да я издържи. Тя се разцепи и всичко потъна в морето. Сега яхтата беше твърде далеч, за да може Харпунджията ясно да види всичко. Отдалеч сгромолясването приличаше на водопад, особено когато каскадата от бели и сребристи отломки се стовари върху морската повърхност, предизвиквайки вълни и пръски.
Когато платформата изчезна зад хоризонта, Харпунджията видя в далечината само грамадно кълбо мъгла.
Обърна се и прие поздравленията на своя екип. Те гледаха на него като на футболен герой, но той се чувстваше по-скоро като художник. Използвайки средно голямо количество експлозив и платно от стомана и бетон, Харпунджията беше сътворил картината на идеалното разрушение.
Слезе в каютата, за да се измие. Винаги се миеше след подобна творческа работа. Това беше символичен жест, че тя е свършена и че е готов за следващата поръчка, която скоро щеше да последва. Много скоро.
Когато яхтата влезе в пристанището, Харпунджията каза на екипажа, че иска да слезе на брега. Обясни на иранците, че има намерение да се увери дали азербайджанската полиция вече е научила за експлозията. Можеха да търсят вероятни терористи, а също и свидетели на случилото се.
Мъжете одобриха идеята.
Харпунджията им каза, че ако не се върне до пет минути, трябва да напуснат пристанището и да се отправят в открито море. Обясни им, че ако полицията задържи някои хора и не им позволява да напуснат района, ще намери начин да я заблуди.
Мъжете се съгласиха и той слезе на брега.
След шест минути в пристанището стана мощна експлозия. Харпунджията беше прикрепил към една от пръчките с пластичния експлозив детонатор с часовников механизъм. Беше го включил и го беше поставил в спалното помещение под едно от леглата. На борда все още имаше доказателства за нападението. Щеше да мине известно време, но накрая властите щяха да открият следи от експлозива както на яхтата, така и при платформата и щяха да разберат, че иранци, подпомогнати от един руски терорист, бяха взривили собствената си платформа. Естествено, иранците щяха да отрекат това твърдение, но напрежението щеше да се покачи още повече. Съединените щати щяха да заподозрат, че руснаците и иранците работят заедно, за да заграбят петролните кладенци в Каспийско море. Това, което щеше да последва, нямаше да може да бъде избегнато.
Харпунджията се качи в пребоядисания микробус и напусна пристанището. Още не се виждаше полиция. Поне засега. По това време полицаите в Баку бяха заети с регулирането на движението и разследването на инцидента. Освен това все още по нищо не личеше, че нападението срещу платформата е извършено от яхта, която след това беше пристигнала в Баку. Това щеше да се разбере по-късно, когато откриеха трупа на руснака и американците изпратеха сателитни снимки от района.
Харпунджията се отправи към стария град. Там подкара колата по проспект „Иншаатчилар“ към хотела на „Бакиханов“. Два дни преди това под друго име беше ангажирал там стая. Беше регистриран като Иван Ганиев — консултант по телекомуникации. Внимателно беше подбрал името и професията. Ако бъдеше спрян от митничари или от полицията, щеше да обясни защо пътува с толкова сложна апаратура в багажа си. Освен това руското гражданство му даваше едно допълнително предимство, особено тук. То щеше да му позволи да се измъкне по-бързо от страната, когато времето за това настъпеше.
В стаята си беше оставил дрехи, апаратура и пари, а на вратата висеше табела с надпис да не го безпокоят. Щеше да се изкъпе, да си пребоядиса косата и да се наспи. Когато се събудеше, щеше да си сложи фалшиви мустаци и цветни лещи на очите. Щеше да извика такси, което да го закара на гарата. Шофьорът на такси винаги беше подходящ за заложник в случай, че бъдеше разкрит и обграден. Щеше да напусне града с фалшив паспорт.
Паркира микробуса в една уличка близо до болницата. После извади пакет прах за излъскване на зъби от джоба си и силно разтри с него венците си, докато устата му се напълни с кръв. Изплю се на пода, върху контролното табло и върху седалката. Това беше най-бързият начин да си пусне кръв. Така не оставаше и рана, в случай че някой го спреше и провереше дали е ранен. Не му трябваше много кръв. Само следи, които да бъдат намерени от следователите. Когато приключи с тези приготовления, пусна един пластичен микрочип в резервоара с бензина и затвори капачката.