Когато го заведоха в друго помещение, Салма вече виждаше, макар очите му още да сълзяха. Намираше се в някаква гола стая с един-единствен тесен прозорец близо до тавана. На две от стените имаше лампи, които светеха със силна бяла светлина и съскаха. Обърна се към един от войниците, но не успя да попита нищо, защото мъжът го удари с юмрук в корема толкова силно, че Салма се преви надве. Докато се бореше да си поеме дъх, войниците вдигнаха ръцете му и провряха върха на голяма кука под въжето, с което бяха стегнати китките му. Салма чу дрънчене на верига, после куката се издигна рязко нагоре и той застана на пръсти, за да облекчи болката в раменете.
След това двамата войници отстъпиха назад, явно доволни от работата си. Приличаха си като братя — както помежду си, така и с мъжа, който беше заловил Салма и приятелите му. Ниски набити мъже с плоски лица, бледа кожа и тъмна коса, с плетени ризници.
Стаята имаше само една врата и Салма погледна натам в очакване на водещия разпита, който несъмнено щеше да се появи. Явно го бяха опнали на куката с намерението да му причинят болка, но Салма можеше да стои на пръсти с часове, защото неговата раса притежаваше атлетичност и вродено чувство за равновесие, каквито мравкоидите не познаваха. Нагласи центъра на тежестта си по най-щадящия начин, така че тялото му да се възстанови от ударите и ожулванията, получени през последните няколко минути.
„Много приятни хора са тези таркианци. Ще ми припомни ли някой защо сме на тяхна страна?“
Точно в това беше въпросът, разбира се. Никой никога не беше твърдял, че Равнините са населени с образци на добродетелност, а само че са по-полезни за останалия свят свободни, отколкото под имперски ботуш. Двойно по-силен аргумент от гледна точка на Салма, защото ако Равнините паднеха, това би оголило за атака цялата южна граница на собствената му родина — Федерацията на водните кончета.
Вратата най-после се отвори в стаята влезе жена — сестра на братоподобните войници. Може и да беше с по-висок чин, но ризницата й беше същата като техните, а нашивки, значки или други обозначителни знаци липсваха. Е, мравкоидите едва ли се нуждаеха от такива, напомни си Салма. Нали четяха в мозъците си, а там тази информация беше налична за всеки. По петите на жената ситнеше мухородно момиче на не повече от четиринайсет години, което седна до вратата със свитък и писалка в ръка. Робиня писар, предположи Салма.
— Име — поде жената. В тона й липсваше и намек за въпрос; думата бе прозвучала равно от началото до края.
Салма реши да си придаде тежест.
— Принц-минор Салме Диен от Федерацията на водните кончета. — Момичето с писалката записа без колебание думите.
Мравкородната жена не изглеждаше впечатлена.
— Не си играй игрички с мен. Предстои да бъдеш екзекутиран, както вероятно си се досетил и сам.
— Защото ме мислите за шпионин.
— Защото си шпионин — поправи го тя. — Няма друга причина да дебнете северно от града, където са ви заловили. Искам да чуя кои са ти господарите, с какви оръжия разполагат, какъв е военният им капацитет, какви са им тактиките и слабите места. Ако сътрудничиш, може би ще ти позволят да служиш на Тарк като роб.
— Нямам нищо общо с осоидите — настоя той.
Жената стисна устни и измъкна нещо изпод колана си. Ръкавица, видя Салма, с метални капси на кокалчетата. Мравкородната я надяна, без да се церемони.
— Но иначе наистина съм шпионин — побърза да каже той и жената вдигна вежди. — Само че не работя за Империята на осите. Все пак знам доста за тях и ще се радвам да ви кажа всичко, което може да ви е от полза. Те са и мои врагове. Народът ми се е сражавал дълго с тях… самият аз съм се сражавал с тях, бил съм техен пленник дори.
Тя сякаш оставаше глуха за смисъла на думите му.
— Ако не те праща войската, обсадила в момента града ни, то за кой град шпионираш тогава? Кес изглежда най-логичният кандидат.
След кратко объркване Салма съобрази, че Кес е един от другите мравешки градове в Равнините и най-близкият до Тарк.