— Навън е война, бе! Кой го е грижа? — възрази осородният.
— Нощем винаги е по-добре — изтъкна Сцила. — Опитът ми показва, че по време на война мародерите ги убиват на място, а точно такива ще изглеждаме ние.
— На тъмно винаги е най-добре — потвърди Ерифинея.
Осородният вдигна ръце.
— Ще изчакаме да се стъмни, щом толкова искате — отстъпи той. — Остава само въпросът как ще изнесем онова нещо от града.
— Нито мравкородните, нито бръмбарородните летят, така че рядко поглеждат към небето — напомни им Сцила. — Влязохме. Значи ще можем и да излезем.
— Освен ако онова, дето го казват за мравкородните жени, не е вярно — подхвърли Кори.
— И какво е то? — повиши глас Фин.
— Че могат да летят цяла нощ без прекъсване, след като им вдигнеш един път фустата — ухили се похотливо мухородният.
— И ти го вярваш?
— Не, но не бих имал нищо против да подложа на тест подобно твърдение. — Кори потри ръце. — Имаме няколко приятни часа, преди да тръгнем, стига някой векиански снаряд да не уцели таверната. Нещо за ядене намира ли се тъдява?
— Сигурен ли си, че това е мястото? — попита Стенуолд.
— Да, да — отвърна нетърпеливо доктор Никрефос. — Ти няма как да го разбереш, но мен нещо ме тегли… и аз не знам какво, но нещо определено ме тегли. Това е мястото, сигурен съм.
— По-спокойно, докторе — посъветва го Стенуолд, но Никрефос никак не беше спокоен и това се виждаше. Балкус беше с тях, разбира се, а понеже Стенуолд се бе отбил у дома да измие от себе си кръвта на Кимон, Ариана също се беше присъединила към малката им групичка. Стенуолд нямаше представа дали момичето разбира защо са тук, но когато тръгнаха, тя пое с тях и толкова.
Хвърли й топла усмивка и устоя на подтика да я хване за ръката.
— Ама това е къщата на майстор Брискал — каза той, най-после съобразил къде се намират. — Чудех се защо ми изглежда позната. Брискал беше архивар в Академията, но после възникнаха въпроси къде са се дянали част от експонатите и…
— Трябва да влезем в къщата — настоя Никрефос. — Умолявам те, майстор Трудан.
— Неприятности очакваме ли? — попита Балкус и прихвана по-удобно гвоздистрела си. — Да пратя ли един предупредителен изстрел на почитаемия майстор?
— Не! — повиши глас Стенуолд. Цялата тази история незнайно защо му намирисваше на нещо незаконно — може би потайните маниери на доктор Никрефос се бяха оказали заразителни. — Аз съм преподавател в Академията, така че ще почукаме като възпитани хора. — Обърна се да каже още нещо на молецородния, но сивокожият престарял учен кършеше ръце и стискаше мълчаливо зъби.
— Е, щом искаш да правим нещата по трудния начин — измърмори под нос Балкус, — нямам нищо против да ги изкарам от леглата.
Снажният мравкороден застана пред яката врата и стовари юмрук отгоре й — „почукването“ му се оказа достатъчно да отвори явно отключената врата. Другите се струпаха да погледнат.
— О… — възкликна Балкус, после замахна назад с едната си ръка и събори всички, включително Стенуолд. Миг по-късно блесна сияние, Балкус залитна назад, спъна се в Стенуолд и се просна на паветата.
— Това беше жило! — извика Ариана. Никрефос отчаяно се опитваше да стане.
— Балкус? — извика сащисано Стенуолд към едрия мравкоид.
Балкус се надигна и изкриви очи надолу към ризницата си — металните брънки в средата на гърдите му се бяха разтопили.
— Копеленце мръсно! — ревна той и грабна гвоздистрела си.
— Опитват се да го откраднат! — писна ужасено Никрефос. — Трябва да ги спрем! Моля те, Стенуолд!
— Добре де! — Стенуолд изтегли меча си, събра смелост и се метна през входа. Както и очакваше, втори енергиен залп изсъска към него и той се хвърли тромаво на пода в опит да се претърколи. А после самият под сякаш се разтресе, когато Балкус стреля три пъти поред с гвоздистрела си през прага, преди да се прикрие зад една масичка в антрето, чиято изящна ваза бе станала междувременно на парчета. В дъното на коридора имаше врата, по още една имаше и на дългите странични стени. Стенуолд зърна движение пред себе си — незнайният осороден се изтегляше — и реши да се възползва. Изведнъж умората му се стопи без остатък, изведнъж той вече не беше войнемайстор Трудан, а просто Стенуолд Трудан, свободен да прави свои собствени грешки и да рискува собствения си живот като единствен залог.