Осоидът — без униформа, а с обикновено дълго палто, — се появи отново с протегната ръка, но Стенуолд бе твърде близо и твърде бърз, за да му позволи да изстреля жилото. Успя да отклони ръката на мъжа, преди той да е освободил залпа си, после връхлетя отгоре му с цялата си тежест и двамата се строполиха на пода. Стенуолд беше в по-добрата позиция, замахна да забие меча си в осоида, но мъжът се изви умело и върхът на меча раздра дюшемето. Стенуолд дръпна бързо оръжието си, успя да набие дръжката му под брадата на осородния, преди той да се е изправил, и главата на мъжа изкънтя в дъските.
— Внимавайте! — чу се хрипливият грак на Никрефос. — Някой тук държи силата!
Стенуолд фрасна още веднъж противника си с дръжката на меча, а после нещо се стрелна покрай него и се уви около врата му. След миг нещо остро се впи под мишницата му и Стенуолд загуби равновесие.
„Кука!“ — осъзна той още преди да е видял набития мухороден в дъното на коридора, който държеше другия край на въжето и очевидно се канеше да го издърпа. Стенуолд успя да пъхне ръка под въжето около врата си, така че опънът само го изправи на крака, вместо да го удуши. А после Балкус нахлу, следван от другите.
Въжето се обтегна още, върхът на куката се впи болезнено в плътта му, после мухородният изтегли къс меч от ножницата на кръста си и литна право към Стенуолд, който отчаяно се бореше да си поеме дъх и да измъкне куката от подмишницата си. Балкус беше…
Балкус зяпаше в една точка, а гвоздистрелът висеше хлабаво в ръцете му. Стенуолд му извика за помощ, но лицето на мравкородния се беше отпуснало безжизнено и безизразно.
А после мухородният надвисна над Стенуолд, стиснал с две ръце меча си като някакъв несъразмерно голям кинжал. Стенуолд посегна слепешката към него, взрян паникьосано в плоското лице на мъжа, застинало в спокойна концентрация. Все така мушнал едната си ръка под въжето на куката, той стисна с другата една от китките на нападателя. Мъжът увеличи натиска, върхът на меча му се спусна надолу и опря в гърдите на Стенуолд.
Някаква жена сочеше към Балкус, молецородна жена. Приближаваше се към едрия мравкороден с кама в едната ръка, а другата беше вдигнала високо, сякаш да насочи към главата му силата на Изкуството, с което го държеше в плен. Изричаше думи, които Стенуолд не чуваше, а Балкус само я зяпаше с празно изражение. Лъскавото острие на кинжала в ръката й беше намазано с нещо черно. През цялото време жената се усмихваше.
С цената на върховно усилие Стенуолд блокира спускащото се острие и избута китката на по-дребния мъж, като едновременно с това продължаваше да дърпа стегнатото около врата си въже. Мухородният ръмжеше с оголени зъби, беше необичайно силен за човек от своята раса. А после изведнъж се ухили и вдигна меча с една ръка, като остави Стенуолд да стиска безполезно китката на другата. Стенуолд я дръпна свирепо, измести прицела на противника си и мечът само му резна ухото, вместо да го прободе в гърдите. Ала мухородният размаха криле и изтегли меча си назад за последен удар.
Камата на Ариана проблесна, мухоидът се изви в дъга назад и мечът падна на пода. Ариана удари отново, после пак, освирепяла и отчаяна, а мъжът крещеше и се свиваше на педя от Стенуолд. Срина се и заопипва трескаво пода за изпуснатия меч. Дрехата на гърба му беше напоена с кръв, а после, с вик на дълбока погнуса, Ариана замахна и заби камата до дръжката в хълбока му.
Стенуолд смътно разбираше, че доктор Никрефос крещи нещо, сетне усети да го залива студена вълна, от която всяко косъмче по тялото му настръхна. Молецородната жена изкрещя ядосано и замахна с кинжала си точно когато Балкус се отърси от транса. Ударът беше прибързан и острието се плъзна по ризницата му, без да го засегне, Балкус реагира инстинктивно, гвоздистрелът му изтрещя и жената отхвръкна назад с кървава дупка в корема.
— Стенуолд! — извика старият молецоид. — Помогни ми!
Стенуолд се олюля и се озърна за стареца. Видя го да се боричка с някаква призрачна фигура, а после блесна острие и молецородният залитна назад с окървавена роба. Стенуолд зърна за миг лика на паякороден мъж… не, паякородна жена? Не можа да прецени. Изрева гневно, а Балкус стреля, но паякоидът отскочи приведен и хукна към отворената входна врата, стиснал нещо под мишница. Стенуолд се хвърли след нея — определено беше жена, — но тя се обърна и хвърли нещо, което го удари в гърдите, събори го на земята и го оплете в стотици нишки от тънка лепкава коприна. Миг по-късно осородният мъж хукна след нея и се изниза през вратата точно преди гвоздистрела на Балкус да раздроби на трески касата й.