Вече не беше толкова сигурен. Щеше да си има големи неприятности, ако връзката му не се появеше, и още по-големи, ако Империята беше надушила сделката и пратеше повече войници, отколкото бяха по силите на хората му. И в двата случая жената щеше да му види сметката, без значение кой е виновен.
„Риск, риск, риск.“ Обичаше да казва, че вече остарява за подобни пакости. Всъщност отдавна беше остарял за тях, но така и не можеше да се откаже от навика.
Прекоси с куцукане задната стаичка на дюкяна си, бастунът се огъваше под тежестта му на всяка крачка. Подпря го на масата, взе глинената си лула и се зае да я пълни, като се надяваше, че преклонната му възраст е достатъчно извинение за треперещите му ръце. Имал си бе работа с убийци, с бегълци от закона, с бунтовници, професионални предатели и с офицери от имперския Рекеф, но тази жена… от нея го побиваха тръпки.
Представила се бе под името Фелисе Миен и с това се изчерпваше информацията на Хокиак за нея.
Най-накрая едно мухородно момче влетя в стаята и стресна всички.
— Дойде, майстор Хокиак — съобщи то.
— Колко води, момко?
— Трима. Освен него си.
— Изчезвай тогава — посъветва го Хокиак. Момчето излезе на бегом и Хокиак хвърли поглед на другите момци. Бяха негови служители; трима бяха от местните бойни бръмбароиди със синкавосива кожа и яко телосложение, а старите червено-черни шарки отпреди имперското нашествие бяха заличени с боя от нагръдниците им. Четвъртият беше невинен наглед мухороден, който можеше да извади окото на човек с нож, хвърлен от двайсет крачки. Всичките изглеждаха готови и уверени. За разлика от тях Фелисе Миен трепереше — едва видимо, но на много бързи обороти. Хокиак реши, че дискретността е добро качество за старец като него, и се оттегли зад тезгяха.
Мъжете, които влязоха в стаята, също бяха местни, не носеха доспехи, но имаха мечове на коланите си, а единият държеше запънат арбалет. Огледаха подозрително стаята, после отстъпиха да сторят път на своя работодател.
След цялото напрежение появата му беше почти комична — закръглен бръмбаророден със страдалческо изражение, мек като памук. Беше с наметало, но дрехите отдолу бяха с имперски цветове и кройка.
— Дрейуейн — поздрави го Хокиак иззад тезгяха. В пристъп на вдъхновение, добави: — Да ти предложа нещо за пиене?
— Зарежи тъпата пиячка. Къде са парите? — настоя новодошлият. Според информацията на Хокиак, Дрейуейн беше някакъв чиновник в имперския Консорциум. При предишния губернатор бил голяма клечка, но след неговата мистериозна смърт онези от фаворитите му, извадили късмета да го надживеят, сега срещаха трудности. Понякога фатални.
— Тя носи парите — каза Хокиак и Фелисе Миен пристъпи напред.
Дрейуейн се дръпна като опарен.
— Федерална? Ти да не си луд бе? Къде да харча нейното злато?
— Златото й е имперско. Видях го с очите си — увери го Хокиак, а наум си каза, че източниците на въпросното злато навярно също са били имперски и вероятно покойници.
— Имаш ли каквото поисках? — попита нетърпеливо Фелисе.
Дрейуейн присви очи.
— Да видя парите.
— Имаш ли каквото поисках? — повтори тя по-бавно, подчертавайки всяка дума. — Ако не знаеш къде се е дянал Талрик, няма да получиш и пукната пара.
— Талрик от Рекеф? Копелето му недно! — излая Дрейуейн. — О, знам къде е отишъл, не се притеснявай. А сега да видя парите.
Без да сваля очи от него, тя измъкна кесия изпод плаща си и я изсипа на масата. Дрейуейн и хората му се приближиха да погледнат купчината златни и сребърни монети.
— Сто империала, както се договорихме — каза тя. Тлъста сумичка за една нищо и никаква информация, помисли си Хокиак. Е, състояние чак не беше, но не беше и за изхвърляне.
Дрейуейн вдигна поглед от монетите и за всички стана ясно, че е стигнал до друго заключение.
— Не стига — заяви той. — Не е достатъчно за имперски тайни, които никой друг няма да ти продаде. Неотдавна животът ми се преобърна, федерална госпожице, и сега трябва да се преместя някъде, където местен човек може да върти бизнеса си, без да го тормозят. А за това трябват много пари.
— Имахме уговорка — процеди през зъби Фелисе.
— Е, значи сделката се е променила, докато ти си зяпала другаде — подхвърли Дрейуейн. — Или ще удвоиш сумата, или нищо няма да ти кажа.