Имперската атака се изроди в пълен хаос. Далекогледът не можеше да й даде представа за истинската картина, затова Че го свали и се опита да обхване случващото се с просто око, да открие някакъв смисъл в действията на трескаво жужащите рояци, оцелели след арбалетната атака на сарнианците. И видя килим от трупове, покрил земята на една стрела разстояние от неизбежно напредващата армия на мравкородните, видя и оцелелите осоиди, които се разбягваха кой накъдето свари. Някои се изтегляха панически назад, други, най-вече по фланговете, продължаваха атаката с надежда да пробият вражеското формирование отстрани. Ала там ги чакаха далекобойните лъкове на богомолкородните, както и самите богомолски бойци, които излетяха стремително с оголени мечове право към неподготвените нападатели. Част от осоидите се пръснаха, но други продължиха упорито напред, засипвайки с огън сарнианската пехота, ала повечето копия от златна светлина само изпукваха безпомощно по стената от вдигнати щитове. Осородните падаха покосени в полет, защото в каретата от втора и трета линия също имаше арбалетчици, а дори от това разстояние Че чуваше характерния трясък на гвоздистрели откъм пехотата и автовозилата.
Имперските хелиоптери наближаваха, трещяха тромаво във въздуха с очевидната цел да увиснат над сарнианската армия и да засипят със снаряди стегнатите й формирования. Но фиксовете на мравкородните ги пресрещнаха със святкащи гвоздистрели. Една от тежките имперски машини бе поразена веднага, килна се напред и направи цял оборот и половина преди бронята й да се сцепи по шевовете при грандиозния си сблъсък със земята. Че вдигна отново далекогледа с треперещи ръце и видя как искри изскачат от бронираните корпуси на другите хелиоптери под обстрела на гвоздистрелите, прикрепени към сарнианските фиксове, които от своя страна се разминаваха на косъм със снарядите от балистите и оловометите на вражеските машини.
Маршът на мравкородните продължаваше със същото темпо, въпреки че водещите хелиоптери вече засипваха със снаряди авангарда им. Огън и шрапнели отваряха просеки в мравешките редици. Каретата бързо се разделяха пред връхлитащите летящи машини и се събираха отново, когато хелиоптерът отминеше нататък, но въпреки тези мълниеносни маневри в редиците им се отваряха празнини. Неизбежно беше при толкова много войници в толкова гъсти формирования. Че видя как един от хелиоптерите залита внезапно, поразен от гвоздистрел, а после пада като гигантски камък и размазва цяло сарнианско каре под тежестта си.
По-нататък един фикс се взриви във въздуха сред дъжд от горящ метал. Осоидите бяха монтирали големи оловомети зад собствената си войска и сега обстрелваха с тях леталата. Снарядите описваха дълга дъга над осородните редици и поразяваха сарнианския авангард.
И въпреки това мравкородните не се поколебаха и за миг. Каретата им бяха като вода — разливаха се да избегнат атаките и се сбираха миг по-късно. Движеха се със същата спокойна и търпелива стъпка, с която бяха тръгнали в самото начало, въпреки жертвите, които бяха дали и продължаваха да дават.
Междувременно осоидите бяха оформили фронт със стотина тежкобронирани пазители в центъра и пехота с щитове и копия по фланговете. Към фланговете се стичаха и нови въздушни отряди, които бързо се развърнаха в широка дъга с намерението да заобиколят сарнианската армия и да ударят мравкочовеците в гръб. По единия фланг на сарнианската войска богомолкородните не бързаха да настъпят, обсипваха със стрели врага, но запазваха позицията си. По другия беше различно — навярно мравкородните войници за свръзка бяха загинали, защото близо половината богомолкоиди се втурнаха внезапно напред, по земя и по въздух, атакуваха летящите осородни и скоро заформиха отделно сражение, което бързо се отдалечи от основната битка.
Разстоянието между вражеските фронтове намаляваше бързо, видя Че през далекогледа. Усети как Спера и Ахеос се спускат към земята и осъзна, че първите ранени са пристигнали, но не успя да се откъсне от далекогледа. По целия фронт летяха арбалетни стрели и енергийни жила. Осоидите понасяха много по-тежки загуби от престрелката — щитовете им бяха по-малки, липсваше им и огромното преимущество на мравкородните, които се вардеха един друг по мисловната връзка и много често успяваха да предупредят навреме заплашения от жило войник.