Мравешките войни в ариергарда на войската изведнъж се обърнаха назад и вдигнаха щитове да посрещнат летящите имперски отряди, които бяха успели да ги заобиколят и нападаха в тил. След щитовете дойде ред и на залповете от арбалетни стрели. А после богомолкородните, които бяха удържали досега на позициите си, хукнаха към новия фронт с изумителна скорост, други се стрелнаха по въздуха и скоро леките въздушни отряди на осоидите се разтуриха под натиска им, част от войниците се опитаха да окажат отпор, други полетяха по обратния път с надежда да стигнат до собствената си армия.
Че насочи далекогледа към основния фронт и точно навреме да види как авангардите на двете армии се сблъскват — сарнианците внезапно ускориха крачка, затичаха се и стотици въоръжени мъже налетяха с щитовете си връз имперския фронт. Някои се натъкнаха на имперските копия, но щитовете им успяха да отблъснат повечето, някои дори прекършиха в дръжките, а после двата фронта се сблъскаха лице в лице и мечовете заиграха трескав танц. Отделенията от втората редица по двата фланга на сарнианската армия се разгърнаха и скоро армията на мравкоидите оформи дъга.
Друг хелиоптер — навярно последният, реши Че — обсипа с огън мравешките редици. Осородните се сражаваха свирепо, фронтът им се огъваше бавно, но стотици летящи войници се стрелкаха над сарнианската пехота и запращаха жила към всяко слабо място. Гледката през окуляра й дойде в повече, разкриваше й безмилостната картина на войната, окървавени мечове и разкривени в агония лица. Нови имперски отделения се включваха в сражението, на практика цялата им войска с все резервите се втурна да удържи фронта и да осуети опита на сарнианците да ги обкръжат. Бойците от Древната съобщност се бяха пръснали по целия фронт на групички от десетина и двайсетина, нападаха внезапно имперските флангове, после се изтегляха назад или стреляха с лъковете си във високи дъги и сееха смърт сред задните редици на вражеската армия. Че се досети, че всичко дотук е било само пролог към този момент на кулминация, когато войниците и от двете страни загиваха със стотици и хиляди. Все по-малко летала кръжаха във въздуха, всяко обкръжено от летящи осоиди, които се промъкваха и срязваха кабели и въжета, и от гигантски оси, насочвани от ездачи без броня, които размахваха копия и арбалети.
Дори през трясъка на битката Че чу рева на автовозилата, а после фронтът на мравкородните се разцепи като по команда и с прецизността на часовников механизъм. Гюле от оловомет огъна предницата на едно возило и то блъвна дим. Друг снаряд се заби в гъстите мравешки редици, покоси хората в средата на едно каре, помете фланга на карето зад него и с един удар уби трийсетина и повече сарниански войници. На места осоидите се хвърляха в атака, на други отстъпваха, автовозилата напредваха упорито, гвоздистрелите им стреляха ли стреляха, и скоро имперският фронт се разкъса непоправимо.
В центъра на сражението оцелелите пазители бяха оформили каре и се биеха свирепо, неуязвими на вид в тежките си брони, но по целия фронт осородните отстъпваха панически, пречеха си взаимно, понякога дори се сбиваха помежду си, а настъплението на мравкородните продължаваше със същия неумолим темп като преди.
37.
В града вече нямаше къде да настаняват ранените, мъртвите — още по-малко. Пратеникът отведе Стенуолд в една от работилниците на Академията, голямо помещение, където доскоро чираците занаятчии се бяха обучавали и работили, а сега десетки положени в лед трупове чакаха погребението си. В една стаичка от другата страна на работилницата бяха положили тялото върху занаятчийски тезгях. Този толкова подходящ избор на ложе, макар и неволен по всяка вероятност, трогна Стенуолд по-дълбоко от всичко останало.
Не бяха успели да поставят тялото на Скуто по гръб, разбира се, не би било възможно заради гърбицата и другите му деформации, затова трупът му лежеше на хълбок и в смъртта шипородният занаятчия изглеждаше също толкова нелепо, колкото и приживе — подпрян на шиповете си, които бяха издълбали дълбоки бразди в дървения плот на тезгяха, докато са го прехвърляли от носилката. Сред шиповете и покритата с мехури кожа още стърчаха трите арбалетни стрели, проникнали дълбоко в плътта. Стенуолд беше убеден, че именно те са го убили, а не гранатата, обгорила кафявата му кожа и раздробила едната му ръка. Скуто винаги е бил кораво копеле.