— Готови! — извика отново Дрефос. Имаше си офицери за тази цел, разбира се, но те стояха и мълчаха, докато той си дереше гърлото да раздава заповеди. Тресеше се от вълнение, а непропорционалните му черти се бяха разтегнали в лудешка гримаса. — Заредете лъковете!
Доста нестройно осородните стрелци се заеха да натискат лостчетата на щраколъковете си, докато въздухът в батериите им се нагнети. Тото си представи механизма им на действие, заложен още в чертежите, които беше направил като чирак в Колегиум.
— Останалото са подробности — беше му обяснил Дрефос след първия тест. — Твоята батерия е истинска революция! Бихме могли да вградим възпламенител с огнепрах вместо твоята джаджа, и да използваме дългата нарязана цев, но огнепрахът е тромаво нещо. Възпламеняването води до откат на оръжието и отнема много от точността дори при малък обхват, освен това е опасен и скъп. Твоят въздушен заряд не предизвиква трептене, не носи риск за стрелеца и е напълно безплатен. Истинска революция, Тото! Войната прави още една крачка напред!
Имаше нещо неприлично в изражението на Дрефос сега. Възбудата му беше почти сексуална.
— Огън! — изкрещя той.
Първата редица на мравкородната армия буквално изчезна, мъже и жени отхвръкнаха назад, покосени от изненада и болка. В щитовете зееха кръгли дупки, ризниците дрънчаха разкъсани, а по целия фронт войници умираха без предупреждение под стакатовия ритъм на щраколъковете.
Тактиците на мравкородните явно бяха взели решение за секунди, защото армията им се втурна внезапно напред, при пълна скорост въпреки разстоянието, от бавен ход преминаха в спринт без предупреждение и в съвършен ред. За миг изпревариха богомолкородните си съюзници, а ранените си другари заобикаляха грижливо, но без да забавят и за миг скоростта си. За всяка друга армия придвижването на бегом при такова разстояние и с пълно бойно снаряжение би било лудост, но мравкоидите бяха най-силните войници на света, мъже и жени, които носеха ризниците си с години като втора кожа. За войници като тях това бе постижимо и те го постигнаха.
По фланговете богомолкородните явно решиха, че няма да останат втори в това състезание и скоро настигнаха мравкоидите, тичаха стремглаво с леките си доспехи, кожени жакети и люспести ризници, и цепеха въздуха с бойните си викове на фона на гробовната мравешка тишина.
Сбъркали бяха новите оръжия с обикновени арбалети, смятаха, че осородните ще са заети да презареждат трескаво и да въртят като луди манивелите, запъвайки раменете за нов залп, докато враговете им скъсяват стремглаво разстоянието. Още един залп почти от упор и после сарнианците ще ги прегазят.
Ала следващият залп на щраколъковете ги покоси жестоко, и не само първата редица — жертви имаше във втората, в третата и дори в четвъртата. Сарниански войници се спъваха в повалените си другари, неспособни да спрат навреме в лудешкия си бяг и твърде нагъсто, за да направят каквото и да било. По фланговете богомолкородни бойци падаха, отхвърлени назад от силата на малките снаряди. Настъплението на мравкоидите се забави, огъна се, а после налетя на следващия залп от щраколъковете.
Стомахът на Тото се обръщаше, ръцете му се свиваха безпомощно в юмруци. Какво ли не би дал да отклони поглед, но нямаше право, затова гледаше втренчено касапницата. „Имам отговорност към своите жертви.“
— Тестовете бяха красноречиви, разбира се — промълви задъхано Дрефос, докато стрелците презареждаха. — Но това тук е истинският експеримент. Всички тези мравки с металните си брони… а когато ударят метал, нашите снарядчета се сплескват, може да се изкривят дори, но продължават напред. Въртеливото движение, в това е тайната. Ако пронижат човек без броня, само ще оставят дупка и толкова, стига да не уцелят някоя кост, но ако носи броня и тя не издържи, човекът умира на място.
Тото гледаше. Не чувстваше нищо, само студ, все едно е получил смъртоносна рана и чака да умре. Не чувстваше нищо, а това означаваше, че не чувства дори вина или разкаяние, осъзна той.
А във Великата академия му бяха казали, че никога не ще се отличи в професията.
— Огън! — извика за пореден път Дрефос.