— О, знам съвсем точно какво означава — кимна жената. В този миг единствен Дрейуейн виждаше изражението й и от него гласът му изтъня до скимтене.
— Знаеш ли къде е този Хелерон, Хокиак? — попита Фелисе, без да се обръща.
— И още как — потвърди старият скорпионороден. „Напоследък всеки месец прекарвам хора на запад“, добави наум.
— Добре — каза тя и издърпа без усилие меча от стената. Дрейуейн едва бе въздъхнал облекчено, когато тя заби с две ръце острието в гърдите му и го изтегли отново, всичко това с едно плавно, непрекъснато движение. Дебелият мъж умря на място, без да разбере какво го е сполетяло. Може би това е нейният начин да прояви милост, помисли си Хокиак. Или да благодари. Очарователна мисъл. — Ще ми осигуриш транспорт до Хелерон — продължи жената. — И провизии. И карта, която мога да разчета. — Последното изискване несъмнено беше свързано с факта, че не е Умела и като такава намира машините, арбалетите и техническото чертане за непонятни неща.
— Имам една карта на скакалецородни — обяви Хокиак. — Старичка е, но не вярвам градовете да са се преместили с много. Виж, всичко това ще струва пари. Десетте процента за посредничеството съм си ги изкарал, щото ти го доведох тук. За станалото след това не отговарям.
Жената се обърна и го погледна усмихната. Хубава беше, като се усмихнеше — и по-смъртоносна от всяка паякородна съблазнителка.
— Майстор Дрейуейн току-що се отказа от платата си. Колко са десет процента от нищо, майстор Хокиак? Ти ми кажи.
Скорпионоидът въздъхна дълбоко и хората му се напрегнаха, готови да й скочат.
— Виж, тук не правим бизнес по този начин. Ти получи каквото поиска.
— Мислиш ли, че златото ме интересува? — попита го тя. — И че не мога да намеря още? И че правя това заради пари? — Буквално изплю последната дума през стиснати зъби. — Бих изпразнила хазната на Империята и съкровищницата на Федерацията, за да намеря този Талрик. Искаш пари? Вземи ги всичките — тя махна към купчината монети на масата. — Просто ми осигури каквото искам.
5.
— Стоях тук, в кабинета си — каза им Паропс. — Имах арбалет и телескоп, но скоро забравих за арбалета, тъй като се залепих за телескопа. Гледката си заслужаваше. — Той махна към прозореца.
— В момента нищо не става — изтъкна Тото. На бюрото на Паропс имаше поднос с хляб и бисквити с подправки и по всичко личеше, че Скрил няма да спре, докато не ги излапа до последната троха.
— Такава е войната. Първо скучаеш до смърт, а после изведнъж става прекалено интересно — кимна Неро. Седеше зад бюрото, наблюдаваше Скрил и явно се опитваше да й вземе мярката.
— И какво стана? — попита Салма.
Паропс опря гръб на стената до тесния прозорец.
— Хвърлете поглед на позициите им — подкани го той. Салма го направи и видя само широка ивица земя между градските стени и лагера на осоидите, празна, ако не се броят няколко купчини метал и дърво с неясно предназначение.
— Първо заложиха машините си — обясни Паропс. — Веднага започнаха да стрелят и явно имат добри артилеристи, защото само след няколко пробни изстрела снарядите на катапултите им вече прехвърляха стените. Стреляха и по самите стени, но не с каменни, а с оловни снаряди, струва ми се. Ние отвърнахме на стрелбата от постоянни позиции като тази на върха на моята кула. Доказателствата за успеха ни се виждат с просто око, но мина доста време, докато нагодим прицела си — заради тяхната стрелба, а и летящи отряди непрекъснато налитаха на стените.
— Звучи доста рисковано за войниците им — отбеляза Салма, присвил очи да различи повече детайли в палатковия лагер на осоидите.
— Доста от тях пострадаха, но не личеше някой да се трогва особено — нито самите войници, нито военачалниците им — потвърди Паропс. — Бяха като пощурели, нападаха всичко по протежение на стените, а отделни отряди от по десетина осородни се спускаха и над самия град. Повечето имаха само щитове и хитинови ризници, плюс пики и онези огнени топки, които изстрелват с ръце. Честно казано, не приличаха на редовни войници, а на побесняла сбирщина.
— И точно това са били — сбирщина — кимна Салма. — Викат им стършели, но всъщност са си обикновени осородни. Често се сблъсквахме с тях по време на Дванайсетгодишната война, когато Империята нахлу в нашите земи. Стършелите са от северните територии на Империята, диваци от хълмовете и нищо повече. Осоидите са докачливи по природа, но стършелите са направо взривоопасни.