Първата стрела дойде без предупреждение от мрака и съвсем безшумно заради хитиновия материал, от който беше изработена. Прелетя и се заби дълбоко в шията на един войник точно над огърлието на бронята му. Войникът я погледна невярващо, изпусна копието си и падна, а двамата му непосредствени съседи само зяпаха тъпо.
Звукът от триста стрели, разцепили нощния въздух, беше тих като шепот… докато не намериха целта си.
Генерал Алдер излизаше от палатката си, когато чу първите викове.
— Какво?… — започна той и онемя. Факлите по западния периметър се виждаха между редиците от палатки, виждаше се и как гаснат една по една и как вълна от мрак залива имперския лагер. Вълна от тъмни силуети, за които почти безлунната нощ не беше пречка и които държаха в ръце почернена стомана.
Алдер чу как офицерите му се опитват да вдигнат тревога, да организират войниците за отбрана, ала нито един не успя да довърши изречението си. Наоколо му летяха стрели, пробиваха напосоки брезента на палатките или поразяваха мъжете, изскочили навън с набързо навлечени доспехи, а някои и без оръжие.
— При мен! — извика Алдер. — Кръгова отбрана около мен!
— Кръгова отбрана около генерала! — включи се и Маан в надвикването. — Всички отделения да се строят и… — А после падна и ръцете му се сключиха около края на стрела, която го беше пронизала през гръдния кош и го бе приковала към земята.
Ала Четвърта армия беше голяма, някои войници бяха успели да се въоръжат, други бяха почти голи, но всеки се включи според силите си в сражението. Алдер видя жила да се врязват във вълната от нападатели, а слабият им светлик му даде известна представа какви са. Бяха се разгънали нашироко и рехаво, а не като дисциплинирано войсково подразделение. Светликът на жилата му показа и друго — осородни войници се опитваха да оформят фронт пред него в опит да го защитят. Но усилията им нямаше да решат проблема. Това беше очевидно, макар Алдер още да нямаше представа кой е нападнал лагера му. „Паякородните, те трябва да са.“
Мравкородните на капитан Анадус бяха успели да се строят, но и те отстъпваха със застъпени щитове между палатките, като губеха хора в движение. Ако повече от войниците на Анадус бяха оцелели при обсадата на Тарк, може би сега щяха да наклонят везните в тяхна полза, но вместо да се бият, мравкородните търсеха начин да се изтеглят от бойното поле.
Нападателите се стовариха върху нестройния имперски фронт и войниците на Алдер се огънаха веднага. Генералът вдигна меча си и се хвърли напред, парира удара на една рапира и с нетипична за напредналата си възраст пъргавина се мушна под гарда на противника си и заби меч в тялото му. Неколцина от хората му изстреляха едновременно жилата си и на тяхната светлина Алдер различи лицето на мъртвия си противник.
„Богомолкоиди? — помисли си той в пълно недоумение. — От лесовете оттатък Меро? С какво толкова ги провокирахме?“ Лагерът наоколо му бързо падаше в ръцете на врага. Богомолкородните бяха стигнали до струпаните на едно място артилерийски машини и палеха де що видят с масло от счупени имперски фенери. Майор Григан и неговите занаятчии се разтичаха да угасят пламъците, но не стигнаха далеч.
— При мен! — извика отново Алдер и гласът изстърга в гърлото му от гъстия дим. Видя, че група войници начело с полковник Карвок прави опит да се присъедини към неговите хора, но богомолкородните ги дялкаха по краищата както се дялка дърво. Бяха на десетина метра, когато Карвок падна със стрела в гърдите, след което отрядът му се разсипа за броени секунди.
Мечът на Алдер се стрелна нагоре и улови спускащото се сърповидно острие, ала миг по-късно някой заби копие в хълбока му. Острият накрайник мина през ребрата и потъна дълбоко в тялото му. Алдер извика от болка и със сетни сили се опита да убие мъжа… не, жена беше… но богомолкородната го прикова с копието си към земята, стъпи на гърдите му да освободи острието, после продължи нататък почти без да забавя стъпка, освен да забие пътьом копието си още веднъж, този път в гърлото му.
— Попитахме ги колко бойци може да мобилизира Фелиал най-много — обясни Тиниса на Стенуолд, — и те казаха от хиляда до хиляда и петстотин, тоест всички освен децата. Нямаше разногласия по въпроса, че дори хиляда и петстотин бойци не могат да удържат атака на осородната армия, която ги превъзхожда двайсет-трийсет пъти по численост. И тогава ние ги попитахме колко осоиди биха могли да убият, ако самите те, богомолкородните, се хвърлят в атака. Изненадваща нощна атака срещу армия, която дълго е стояла в принудително бездействие, войниците са отегчени и не очакват неприятности…