— А сега хванах теб — добави той, — хубавка, закръгленка дезертьорка. Е, време беше да ми потръгне най-сетне. Един гаден паяк ме ограби, кучият му син, и още го гоня, но нищо не пречи да изкарам някоя пара междувременно, като те върна на господарите ти.
— Ако е за пари, заведи ме в Колегиум и…
— Момиче, аз точно от Колегиум идвам. Нищо чудно вече да е паднал проклетият му град.
— Не е, защото…
— Пък и — прекъсна я той, повишавайки глас — нямам никакво намерение да се връщам назад, докато онзи гадняр, паякородният, бяга с моя дял от плячката. Така че, ако нямаш нищо против, просто ще те предам където трябва и ще си вървя по моята работа.
— Ще ме убият.
— Че ще ти нашарят гърба с камшика, спор няма — отвърна без грам съчувствие той. — Може и да те убият, ако решат да дадат урок на останалите, но по-вероятно е само да те бичуват, понеже си от помощната войска. Що просто не им кажеш, че си се загубила?
— Не съм дезертьор — възрази тя. — Не съм от помощната войска. — После млъкна, защото знаеше, че каквото и да каже, само ще усложни положението си. Същото прочете и в очите на похитителя си.
— Съжалявам — каза той и вдигна рамене. — Човек трябва да си изкарва някак прехраната, а понякога това никак не е лесно.
Когато притъмня, мъжът заряза огъня да догори и пренесе Че в палатката си. Тя се уплаши, че ще се възползва от нея, но осородният само провери дали е вързана достатъчно здраво, после си легна в другия край и момичето осъзна, че по силата на някакъв свой си изкривен кодекс на честта, мъжът я е вкарал вътре, за да не й е студено.
— Моля те — заговори тя на гърба му. — Обещавам ти повече пари, отколкото ще ти платят осоидите. Само ме заведи в Сарн. Това едва ли ще те отклони много от пътя ти.
— Не ме карай да ти запушвам устата — сряза я той и повече не обели дума.
Гавед се събуди призори както винаги. Хубаво беше да пътува сам из пущинака. И с Фин му беше приятно да пътува, но само в началото. После беше започнало да му става тегаво. Отегчаваше се с други хора.
„Да де, толкова съм си самодостатъчен, че пак върша имперска работа.“ Проклетият паяк, онзи Сцилис, беше прозрял право през прехвалената му независимост, но на Гавед не му трябваха разни наемници да му казват онова, което си знаеше и сам.
Спомни си как беше видял Фин за последно — просната с рана от гвоздистрел в гърдите. Заслужавала бе нещо по-добро, но пък това се отнасяше за повечето хора, които умираха.
Момичето също се беше събудило. Гледаше го и явно се канеше пак да подхване молбите си. А това само щеше да го депресира.
— Излизам да пусна една вода — каза й той, — но ще държа под око палатката и помръднеш ли, този път няма да е прашка, а жило, разбрахме ли се?
Тя кимна и той излезе под меката светлина на изгряващото слънце да го посрещне усмихнат, както правеше винаги. А после усмивката му се стопи и той изръмжа:
— Кои, чумата да ви тръшне, сте всички вие?
Че гледаше осородния, който се върна в палатката със странно изражение на лицето. Държеше малък нож в ръка и тя отвори уста да изпищи, но той я изпревари, като прошепна:
— Сега ще ти срежа връзките. Без резки движения, ясно?
Ножът сряза въжетата на глезените й, после и на китките, след това мъжът излезе заднишком от палатката и Че видя как слънцето се отразява в острието, което той заби в пръстта.
Изпълзя предпазливо след него и видя, че не са сами, че поне десетина други клечат или стоят прави около палатката. Въоръжени бяха с лъкове, мечове и арбалети, бяха от всякакви раси и категорично приличаха на бандити.
— Е — промърмори Гавед, — сега май е ваша, като гледам.
— Не мърдай, осородни. Не сме приключили с теб — каза един от бандитите… и в следващия миг Че хукна напред и се хвърли с вик на бурна радост в ръцете му, защото под мръсотията, лекьосаната броня и мърлявите дрехи беше не друг, а принц Салме Диен, когото тя не вярваше, че ще види отново.
— Салма! Ти пък откъде се взе? Как?…
— Помогнаха ми да те намеря — отвърна той, прегърна я нежно и хвърли поглед през рамо към един от хората си. С плащ и качулка. А после качулката се вдигна и разкри лице светло, огряно в цветовете на дъгата.